В името на Отца и Сина и Светия Дух! Бих искал още веднъж да ви прочета откъса от апостолското послание, което ние току-що чухме: „...но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа” (Гал. 4:4-7).
Христос се родил в този свят, за да дарува на човека такова удивително родство, да направи Бога дотолкова близък, че сърцето на човека да се окаже способно, зовейки към Бога, да Го нарече свой Отец. И да го нарече не формално, не просто със зададената молитвена форма. Когато казваме „Отче наш”, четейки тази молитва по няколко пъти на ден, това съвсем не значи, че нашето отношение към Бога се определя от това, че Той е наш Отец. Ние често не усещаме това, нещо повече, много често ние и не искаме това от Бога.
Твърде много вярващи хора искат не отечество, а господство, не любов, а сила и власт. Те търсят не родство, а защита. И тогава отношенията между Бога и човека не просто се изграждат по друг начин, а въобще не се изграждат, защото други отношения между човека и Бога, по принцип, не може и да има.
Нали Бог в дошъл в този свят, не за да ни дарува сила, власт, успех и здраве, не за да реши нашите семейни проблеми, не за да ни направи щастливи, а истински да се сроди с нас, та нашето сърце да тупти с тези думи: „Авва, Отче! Авва, Отче! Авва, Отче!”, та този сърдечен звук да отразява нашата жажда по Бога и такава близост, когато човек не диша без Бога, не вижда без Бога, не може да прави нищо без Бога.
Ето какво е дошъл Христос да ни дари днес! Ето какво празнуваме днес! Бог ни дарува родство! Бог ни дарува възможност да бъдем такива Негови роднини, такива близки, че в този свят за човека не може да има нищо страшно. Ако Бог ти е роднина, от какво ще се страхуваш? От бедност? Но Той е дошъл в света като голо детенце в бедна пещера. От това, че ще бъдеш сам? Но когато Христос се родил в света, всички врати били затворени за Него… Това, че ще останеш без покрив над главата? Христос в този свят нямал где глава да приклони и по този път е минал Той. Така че от какво може да се бои човек? Какво може да го раздели от Бога? Беда? Притеснение, гонения, смърт? Нищо! Даже от смъртта вече не трябва да се бои, защото Бог победил смъртта.
Той дошъл в този страшен свят, в този черен свят, пълен с грях, пълен със злоба, ненавист, отчаяние и самота. Светът изправя пред Бога тъмна непроницаема нощ, посреща Го с ненавист и злоба, тук веднага гинат невинни младенци. Защо съществува този свят, такъв страшен и ужасен? А той съществува заради едно: заради хората, които биха могли да бъдат роднини на Бога. А ако те могат да бъдат на Бога роднини, значи те могат да стоплят този свят, да го осветят, да го изцелят, и, в крайна сметка, да го спасят, защото този, който е роднина на Бога, чрез него Бог действа в този свят.
И ето днес ние празнуваме своето родство. Бог се е родил днес заради нас „човек и заради нашето спасение”, и сега само от нас зависи, искаме ли това родство, или ни са нужни сила и власт, успех и здраве… Искаме ли от Бога родство или нещо друго търсим?
Ако ние искаме това родство, то е открито за нас доколкото Неговата Кръв става наша кръв. Неговото Свято Тяло по такъв начин се съединява с нас, че Той започва да живее в нас и ние ставаме напълно приличащи на Него. И това родство не е само за този ден, но е родство на цялата ни Църква и на целия ни живот. Целият ни житейски път съществува само заради това: да станем роднини на Бога, да станем приличащи на Христа, да Му станем толкова близки, че да живеем като Христос, да дишаме като Христос, да гледаме като Христос, да слушаме като Христос, да говорим като Христос и да обичаме като Христос. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев


