СЛОВО НА ПРАЗНИКА СЪБОР НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

Скъпи отци, братя и сестри! Днес Църквата празнува Събор на Пресвета Богородица. Под това наименование се подразбира празнуването в чест на родствениците по плът на Господа и Спасителя - Обручника Йосиф, светия цар, пророк и псалмопевец Давид и светия апостол Иаков, брата Господен и пръв Йерусалимски епископ.

Обручникът Йосиф, вдовец, който бил благословен от първосвещеника в 80-тата си година от живота да приеме в дома си Дева Мария като пазител на нейната девственост и чистота, който като баща възпитавал Спасителя в детството Му, който опазил Пречистата Дева Мария и родилия Се Младенец Иисус от гнева на Ирод с бягството в Египет, прославен от Църквата като най-близък по плът родственик на Господа и Спасителя.

Днес Църквата възпоменава също светия цар, пророк и псалмопевец Давид, защото родът на Йосиф бил от коляното и рода Давидов. Именно светият цар, пророк и псалмопевец, направил много за укрепване вярата в единия Бог, проживял дълъг живот, с този живот запечатал своята вяра в идването на Месията, Спасителя, Избавителя на света, Който е и нашият Господ Иисус Христос, по Своята плът е от коляното Давидово, роден от Пречистата и Преблагословена Дева Мария.

Обручникът Йосиф в първия си брак бил женен за жена на име Саломия, те имали няколко деца. Най-големият, Иаков, живял заедно с Йосиф и, според преданието, заедно с него и Пречистата Дева Мария бягал в Египет. Църквата нарича Иаков брат Господен и пръв епископ Йерусалимски, защото след Възнесението на Спасителя той възглавил първата християнска община в Йерусалим.

Възпоменавайки близките родственици по плът на Господа и Спасителя, ние чрез църковното тържество утвърждаваме ценността на семейните отношения, ценността на отношенията между близки родственици. За съжаление, днес животът се подрежда така, че хората са загубили представа за Божествената ценност на семейството. Защо Божествена ценност? Понеже семейството е Божествено установление. Обаче върху хората се стоварва информационен поток, който не носи в себе си никаква представа за ценността на семейството, напротив, грехът като на начин на живот се показва в романтична светлина от съвременното псевдоизкуство.

Но семействата се разпадат още и защото хората се оказват неспособни в близко общение да понасят един другиму теготите си и така да изпълнят закона Христов (вж. Гал. 6:2). Младите хора, встъпвайки в брак, на първо място очакват от брака наслаждения. Но бракът - това не е само наслаждение и общение на обичащите се един друг хора, това е и носене теготите един на друг. А теготите се проявяват и в болестите, и в скърбите, и в неуспехите на работа, и в загубата на материално благополучие, в загуба на жилище, на работа – какви ли не трудности не се появяват на пътя на хората! И семейството трябва да посреща тези трудности като едно цяло. Жената не трябва постоянно да говори на мъжа, че той е неудачник, ако причина за неуспехите не са негов грях или слабост, както това става в случай на злоупотреба с алкохол. Жената трябва мъжествено да възприема част от това, с което се сблъсква мъжът, в това число проблемите, с които му предстои да се бори.

Също и мъжете трябва да приемат върху себе си теготите на жените, особено когато ги посещава болест или когато си отива младостта. Тези теготи мъжете трябва да възприемат с благодарност към Бога - за дара на любовта, за дара на семейството, за дара на децата и мъжествено да посрещат изкушения от различен род, запазвайки вярност към жената, към семейството, към единството на семейното огнище.

Хората наричат понякога празника Рождество семеен празник - и не само защото съществува обичай да го отбелязват в семейството, но и понеже това е празник на семейството. Младенецът Иисус се родил в семейство. Той бил Богочовек, Негов Баща бил Сам Бог, но по Божия воля Той се родил в човешко семейство. Заобикаляли Го не само Майка Му и обручникът Йосиф, но и други родственици, затова и ние наричаме този празник семеен празник, утвърждаващи семейните ценности.

На Бога било угодно институтът на семейството да бъде свързан с Неговото идване в света. Чрез Боговъплощението семейството не просто се освещава – предава му се Божествен статус. „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мк. 10:9) – най-великите думи от Божественото Писание, които се осъществяват в семейните отношения. Затова в този втори ден на Рождество Христово нашата особена молитва е за семействата, за мъжете и жените, за родителите и децата, за да помага Господ на всички, които живеят в брак, да запазят чистотата на отношенията си, любовта, дружбата, взаимната подкрепа, способността да понасят един друг теготите си, предавайки семейните ценности на следващото поколение, което в още по-голяма степен е уязвимо от този същия информационен поток.

Нека се молим на Господа, на Неговата Пречиста Майка, на обручника Йосиф, на цар Давид, на Иаков, брата Господен, по техните молитви Господ да укрепи и благослови нашите семейства, да укрепи любовта между съпрузите, между децата и родителите, та чрез семейния живот да се осъществява това велико призвание на човека, което е свързано с продължение на рода, с възпитанието на следващото поколение във вяра и благочестие. И нека помним, че от семейството зависи много и състоянието на човешкото общество, а от състоянието на обществото зависи и състоянието на държавата, състоянието на целия човешки род. Молейки се за благополучието на семействата, ние едновременно се молим и за тези, които нямат семейства, защото нравствената закваска, явена на света чрез семейните отношения, благотворно се отразява на обществените отношения, благодатно въздейства и на живота на самотните хора.

Господ да пази нашите семейства, родителите и децата, да помага на всички нас да пазим православната вяра, а заедно с нея - уважението към семейните отношения, от Бога дадени на човешкия род. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев