СЛОВО В НЕДЕЛЯ СЛЕД БОГОЯВЛЕНИЕ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес вие чухте от Евангелието, че Господ, когато излязъл сред Кръщението на проповед, с първите думи, които по-нататък се повтаряли, всички призовал към какво? – към покаяние. „Покайте се – говорел Той, - защото се приближи Царството Божие” (Мат. 4:17).

Вие вече чухте, че Господ въздигнал най-великия от родените от жени, Йоан Кръстител, Своя Предтеча, за да подготви хората за покаяние, за да приемат Него – нашия Спасител Господ Иисус Христос, дошъл в плът на земята. Понеже няма друга възможност човешкото сърце да повярва в Господа, няма друг път в Царството Божие, освен чрез покаяние.

Апостолът казва: „Ние всинца много грешим” (Иак. 3:2). Който внимава над себе си, той може да каже искрено, от все сърце, че ежедневно, ежечасно, ежеминутно той не е това, която трябва да бъде. Ние постоянно съгрешаваме и с очи, и с уши, и с нещастния си език, и с помисли, – постоянно сме в грехове. За да очистим себе си от греховете, има само едно средство – да вярваме в Господа Иисуса Христа и да се обръщаме към Него от все сърце с просба, с молитва: „Господи, съзнавам своите грехове, бъди милостив, прости ме. Кая се, Господи, за своите съгрешения”.

И за искреното покаяние, когато човек осъзнава своите грехове, не се оправдава с никакви обстоятелства, а само себе си счита за виновен в тези грехове, съкрушава се за тях, боли го сърцето, че той със своите грехове и Господа оскърбил, и душата си осквернил, – когато това осъзнае човек и се обърне с молитва и с просба към Господа, тогава Господ му прощава.

Какво значи да бъдеш простен от Господа? Това значи, че Господ снема тежестта на греха от душата, изцелява раните, които нанася греха, всеки грях на човешката душа.

Ето защо Божиите угодници, у които се е отворило вътрешното духовно зрение, които са видели човешката душа, твърдят, че душата на грешния човек е цялата изранена, цялата се намира в кални петна, издава зловоние, че тя е подобна на тялото на прокажен. И има само едно средство да очистим душата си – искрено от все сърце да се покаем, да припаднем пред Господа, да Го умоляваме да ни окаже Той милост, да очисти проказата от нашите души, да не ни отхвърли с нашите грехове, но да ни освети и удостои да влезем в Царството Божие.

Ето и Сам Господ, и Йоан Предтеча, после и Апостолите, изпратени от Господа по цялата земя с проповед, призовават: покайте се, приближи се Царството Божие. Няма друг път да влезем в Царството Божие, освен изпълнението на заповедите. Но тъй като ние постоянно ги нарушаваме, тогава само с дълбоко, искрено, от все сърце, покаяние можем да открием за себе си вратите на рая. Всеки от собствен житейски опит знае, когато ние с някого се скараме: с домашните ли, с децата ли или със съседите, тогава как можем да се примирим, да възстановим добрите отношения, как да премахнем тежестта в сърцето, тази тежест, която винаги я има при всички раздори? Това е възможно само в този случай, ако ние се смирим и кажем от цялата си душа на този човек: прости ми, съзнавам, че съм виновен, грешен. И ако ние искрено казваме това, а не само с език, тогава другият човек ще почувства и също искрено ще ни прости и по такъв начин ще се въдвори мира между хората.

Ще се въдвори също мир между грешния човек и Бога, когато човек осъзнае своите грехове, ще проплаче пред Господа, ще започне да Го умолява: „Господи, прости ми, бъди милостив към мене грешния”.

Затова да помним, че ако ние постоянно, не само ежедневно, а ежеминутно съгрешаваме, омърсяваме душата си и я нараняваме, тогава няма друго средство да я очистим, освен искреното покаяние.

Да прибегнем към това всемогъщо средство, които ни е дал нам Милосърдния Господ, да осъзнаем своите грехове, да паднем пред Него, да плачем и да Го умоляваме: „Боже, бъди милостив към мене грешния, прости ни и ни сподоби да влезем в Твоето Царство”. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев