ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

Днес ние празнуваме Сретение Господне, възпоменавайки как Пресвета Богородица донася четиридневния Младенец Иисус в Йерусалимския храм, та съгласно юдейския закон да Го представи пред Господа. Сретение - на църковно-славянски език означава „среща”. В храма, по откровение от Светия Дух, ги посреща праведният старец Симеон, на когото било обещано от Ангела, че той няма да умре, докато със своите очи не види Христос. Този ветхозаветен старец, според преданието,проживял повече от триста години в очакване на Спасителя. В негово лице Ветхият Завет се среща с Христос – с Началото на Новия Завет.

Заветът – това е особен договор между Бога и хората. Главното във Ветхия Завет било спазването на закона, дисциплината, правилата, та хората отпаднали от Бога да се подготвят за пришествието на Спасителя и проповедта на Евангелието.

Времето на Ветхия Завет е отминало, за нас различните правила, обичаи, установления имат колосална ценност, защото ние не можем да се ръководим само от собствената си съвест или само от молитвеното общение с Бога. Изпълнявайки тези предписания, мнозина могат да се държат външно практически безукорно: да спазват постите, да изчитат молитви, да говорят правилните думи. Такива били и фарисеите. Но дошъл Христос и те Го отхвърлили, защото сърцето им загрубяло, защото ценели своите подвизи и своята праведност твърде високо. Така често се случва и с нас. Мнозина, в преследване на външното спазване на правилата, губят много повече, оставайки само изпълнители на закона.

Опразвайки ветхозаветния закон, Спасителят дава две заповеди, в които са целия закон и всички пророци. Първата е „възлюби Господа Бога твоего от цялото си сърце и с и от цялата си душа с всичкия си разум”. Това е  заповед за любов към Бога, за пълно доверие и вяра в Него. Но не само с вяра се спасява човек. „Вярата без дела е мъртва”, затова са необходими дела на вяра. Най-напред, по отношение на ближните. За това Господ ни дава втората заповед: „възлюби ближния си като самия себе си”.

За да се научим да обичаме Бога, за да проверим на какво сме способни, ни е даруван ближният - този, който се е оказал редом с нас. Човекът, образът Божи - ето инструментът на нашето спасение, изпитващ нашата любов, търпение и чистотата на сърцето ни.

Новият Завет се поставя над всички правила. Сега духовен плод принасят „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,. кротост, въздържание. Против такива няма закон" - казва апостол Павел. За хората на Новия Завет правилата стават второстепенни. Ние сме призвани да спазваме Божиите заповеди не от страх или поради дълг, а защото просто е невъзможно да постъпваме иначе. За това е нужна постоянна работа над душата и внимание към своята вяра, мисли, думи и постъпки.

Но нека да не се заблуждаваме, мечтаейки да извършим голям подвиг заради ближния! В тези мечтания може да проживеем целия си живот и да не принесем този духовен плод, за който говори апостол Павел. Да се вгледаме в лицата на нашите светци. Те съвсем не са се готвили за героични постъпки. В мнозинството си това са били кротки, търпеливи, вярващи и радостни хора. Те просто се стараели да бъдат доброжелателни към ближните, където е възможно – отстъпвали и прощавали, не унижавали и жалели тези, които, възможно е, и да не са достойни за жалост, безкористно помагали или просто се отнасяли с внимание. Тези всекидневни, малко забележими, дела на вярата очиствали и смекчавали сърцата им, подготвяли ги за тази среща, която се състояла в техния живот  - за срещата с Христос.

Нека и ние да тръгнем по пътя на тези малко забележими, най-обикновени и всекидневни милости един към друг, на тези кротки дела на вярата и любовта към Господа и към ближните, благодарение на които в нас умира всичко ветхо, за да отстъпи място на всичко ново! Амин!

Превод: Прот. Йоан Карамихалев