СЛОВО В НЕДЕЛЯТА ЗА СТРАШНИЯ СЪД

Версия за печат

Скъпи отци, братя и сестри! Ние всички знаем от Словото Божие, че в края на човешката история, когато се отваря нова страница в битието на човечеството, ще се извърши едно особено тайнствено действие: Бог със Своята сила ще отдели праведните от грешните. Под грешните се подразбират не тези, които съгрешават, но се каят, които вървят по пътя на духовното очистване, а тези, които своята неправедност и своята греховност възвеждат в ранг на праведност, които своята човешката правда поставят на мястото на Божията правда, които в гордостта си противостоят на Бога.

Обаче съдът, който Господ ще извърши над всеки от нас и който ще предопредели съдбата на всеки във вечността, не е еднократeн. В някакъв смисъл съдът започва тук, в нашия живот, само че не всички ние сме способни да видим Божията ръка и не всички са способни да почувстват Неговата любов и Неговата справедливост.

Всъщност Господ постоянно сякаш коригира нашия житейски път, осъждайки нашата неправедност, наказвайки ни за греховете и подкрепяйки ни в добрите постъпки. Но Бог не прави това по такъв начин, че да бъде то абсолютно очевидно за всички. Той не действа с непреодолима сила - Неговата Божествена сила сякаш е преодолима в нашия физически свят и в нашето историческо битие. Когато ние постъпваме не според Божията правда, когато ние грешим, ние сякаш преодоляваме силата Божия. Но не защото Бог е слаб, а защото Той ни оставя възможност да постъпваме по своето щение, макар при това да ни оставя без Своята отеческа закрила. И когато ни посещават скърби и болести, когато неуспехи изведнъж правят тежък живота ни, не следва да търсим причината в другите – трябва да търсим причината в самите себе си и да откриваме своето сърце и своя разум на Господа.

Съдът Божи се извършва над нас. Той се извършва всеки път, когато ние следваме своята собствена правда, а такива правди нямат чет. Ние въобще живеем в епоха, когато се поддържа опасната идея „колкото глави, толкова умове и толкова правди” - у всекиго, казват, своя правда. И когато ние отстояваме своята правда, пренебрегвайки Божията правда, когато ние тази своя малка правда, която всъщност се оказва не правда, а кривда, вкарваме в конфликт с Божията правда, - ние съгрешаваме и над нас се извършва съд и в този живот, и във вечния живот.

А кога става това? Това се случва, когато встъпваме в конфликти, например, семейни. Когато ние именно своята правда считаме за правда, задължителна за другите; когато ние я отстояваме, причинявайки болка и страдания на нашите ближни. Вместо да съотнесем своето мнение и своето убеждение с Божията правда, ние влизаме в конфликт с все сила, не мислим за Божията правда, нерядко разрушавайки нашите семейства, отнемайки съпрузите един от друг, децата от родителите и родителите от децата. И чрез тези страдания, които ние приемаме, над нас се извършва Съдът Божи. Господ сякаш казва: искате да живеете по своята правда, която не е правда - живейте, но помнете, че този живот е несъвместим с човешкото щастие.

Същото става и в нашите трудови колективи. Колко често влизаме в конфликт, колко често постигаме своето! Колко често, проправяйки път напред, обезпечавайки своята кариера, ние потъпкваме другите, понякога просто изхвърляйки ги от своя житейски път. Струва ни се: „Кой може да направи нещо по-добре от нас? Е, не този, който е застанал на пътя ми, - аз ще направя нещо по-добро, по-голямо, по-значително”. И ние не се спираме пред това със силата, която имаме, или, опирайки се на чужда сила, да разчистим за себе си жизнено пространство.

Същото се случва и в живота на общества и народи, когато определена група хора започва да разширява своето жизнено пространство, без да взема предвид Божията правда и без да съотнася своето мнение с Божествената правда, - нерядко това довежда до най-дълбоки страдания, къде по-силни от семейните страдания. От такова несъотнасяне на човешката правда, на своето мнение с Божествената правда страдат твърде мнозина. Ако се вгледаме в историята на човешкия род, в историята на всички войни и революции, въстания, противоборства, то нали там няма никаква Божия правда - там е само човешкото мнение относно това какво е добро или какво е лошо за определена група хора и за определено време и място. Но колко често в резултат на борбите за тези убеждения, за тази малка човешка правда се потъпква правдата Божия! И се пролива човешка кръв, деца осиротяват и жени загубват своите мъже…Колко много кръв е била пролята в историята.

Църквата няма друго послание, освен да призовава да съотнесем във всеки момент от времето, когато се вдига ръка за удар, когато ръка вдига оръжие, за да убие другия, да съотнесем това деяние към Божията правда, към това, което днес чухме в Евангелието – кой ще бъде оправдан, а кой осъден. И ако човек се бои от Бога и Неговия съд, той ще свали пръст от спусъка, той ще отпусне ръка, той няма да убива другия, той ще намери други начини за утвърждаване на своята правда.

И трябва да помним, Божият Съд се извършва не само в края на историята. Бог ще ни съди не по това какви политически възгледи споделяме, не по това, доколко много и убедително говорим за свобода, не по това, доколко гръмко и убедително говорим за справедливост, а по това, което ние реално правим в живота.

Ние вярваме, че духовната сила, произтичаща от Киевския купел на Кръщението, помагаща ни да запазим духовното единство в продължения на хилядолетие, и днес ще ни помогне да преодолеем трудностите и разделенията, опирайки се на православната вяра, на Словото Божие, на великото свидетелство на Самия Бог за съда, който Той извършва в човешката история и който Той ще извърши в края на времената. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев