Руски свещеник се чувства по-близо до Бог в тишината на Антарктида

Версия за печат

Един руски православен свещеник прекарва четири години, водейки службите в малка дървена постройка на остров Кинг Джордж, край бреговете на Антарктида.

Софроний Кирилов дърпа силно въжетата на тежките руски камбани в най-южния източноправославен храм, приканвайки на Литургия всеки, който желае да се помоли на този отдалечен Антарктически остров.

38-годишният руски свещеник, облечен в широка черна дреха и жилетка, украсена от нашивки с пингвини и тюлени, отбелязва четвъртата си година на служение на края на света. Въпреки че често тъжи за семейството си и мрачните зими са трудни, Кирилов казва, че няма друго място, на което да се чувства по-близо до Бог, освен на този мразовит остров.

"В света няма никакво спокойствие и тишина. Но тук е достатъчно тихо", казва Кирилов вътре в храма Света Троица.

Малката дървена постройка е рисковано разположена на скалистия хълм, над местност с неголямо количество сглобяеми къщи за научни работници и обслужващ персонал, които наричат този замръзнал континент свой дом, поне за част от годината. Кирилов, който също така работи като дърводелец и строителен работник в Руската станция „Белингсхаузен", казва, че неговата страст към Антарктида е силно свързана с любовта му към самотната сграда.

Руските свещеници идват тук на смени за няколко години, главно за да отслужват Литургия за работниците на руската станция, чиято численост наброява между 15 и 30 души. Свещениците също така приветсват всеки от другите жители на острова, които са около 100 през зимата, когато температурите могат да паднат до -25 градуса по Целзий, и около 500 през хладните летни месеци.

Сивкавката дървена църква първо е построена в Русия от сибирски кедрови дъски, обработени така че да издържат на ледовете и силните ветрове. След това е разглобена и натоварена на части като блокчета "Лего" за Антарктида, казва Алехо Контрерас, чилийски антарктически изследовател, който е бил свидетел на сглобяването и освещаването на църквата през 2004 година. За да бъде защитена от силните ветрове църквата е захваната с вериги за скалистия връх.

През лятото туристите и персонала на международната станция се изправят срещу силни ветрове, за да се изкачат тук горе, като оставят снежните си и кални ботуши на входа на храма. Някои се молят в тишина, стоейки или коленичейки, защото няма столове в тясното като кутия пространство, а други се любуват на позлатения иконостас от икони, изписани със светци с бради и крилати ангели в ярки цветове.

По време на неделната служба Кирилов чете от Писанието на руски и пее с ангелски глас.

"Един руски полярен работник, като всеки друг вярващ човек, иска да има духовна подкрепа наблизо, църква, посветена на Бога", кава Кирилов, който е пуснал бяло-черна брада и има сини очи, обагрени със сиво.

За да се достигне до островърхата камбанария, човек трябва да се изкачи по една стълба и да се провре през квадратен отвор, подобен на капандура. Най-много трима души, опирайки се един в друг, могат да се поберат тук при тежките камбани, които пронизват снежната тишина с какафоничен и хипнотичен звук, прилчащ на звука от преминаваща влакова композиция.

През нощта църквата се осветява отдолу и се превръща в маяк за корабите, които пресичат Южния Океан.

"Слава на Бога за този подарък към нас", казва Кирилов, добавайки, че желае повече от шепа хора да посещават неделната служба.

Църквата, която е почти на 10 000 мили (16 000 километра) от манастира на Кирилов, близо до Москва, е само на няколко стъпки по ледената повърхност от една червена, подобна на бункер сграда, която той нарича дом, когато е на Антарктида.

Един чифт ски, които свещеникът използва, за да изследва острова, са опрени на стената, близо до входната врата, където Кирилов е нарисувал цветя, които да му напомнят за природата по време на тъмните зимни месеци. Плюшена играчка на императорски пингвин e прикрепена за един от прозорците с помощта на вендуза.

Отвътре стените са покрити с карти, снимки на руски църкви и картина на Лондонския мост.

Пингвините са любимите му животни, но Кирилов казва, че се е сприятелил и с три големи кафяви морелетника, Антарктически вид птици, които често могат да бъдат видяни да прелитат над прага на къщата, чакайки свещеникът да им подхвърли прясна риба.

"От 2008 година постоянно ги срещам тук и разговарям с тях", казва отецът, спомняйки си времето, когато една от птиците се е опитала да избяга с неговата монашеска шапка. "Понякога става непослушни", усмихва се той.

През свободното си време Кирилов следи руските новини онлайн, с помощта на настолния си компютър, който ползва безжичен интернет от станцията.

Кирилов казва, че неговите родители и четирите му братя, в това число брат близнак, който също е положил монашеските обети, с нетърпение очакват завръщането му в Русия през април. Макар че ще е щастлив да види своето семейство след четиригодишното пребиваване на Антарктида, той казва, че от момента, в който напусне знае, че ще тъгува по тази неприветлива земя.

"Тук можеш спокойно да се молиш на Бог в мир и тишина", казва свещеникът. "Със сигурност може да правиш това навсякъде в Русия, но тук то е особено."

http://www.dailymail.co.uk/wires/ap/article-2984005/PICTURED-Russian-priest-finds-peace-worlds-south-end.html 

http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/antarctica/11455892/The-church-at-the-South-Pole.html

http://news.yahoo.com/russian-priest-feels-closer-god-serenity-antarctica-050158224.html