БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Невъзможно е да си представим явяването на Господа на земята без съгласието на човека, без съгласието на Неговата бъдеща Майка, Майката Божия! От наше име, от името на всички нас Тя приела Господа, приела Го в сърцето. Тя станала тази врата, чрез която Господ дошъл при нас. Забележете какво казва Тя в отговор на приветствието на Ангела в този ден, в деня на Благовещението? „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти" (Лк 1:38). Тя е съгласна. Тя е готова! Тя с цялото си сърце е готова да приеме в себе си идващия Христос. Но ние можем да се учудим: „Какъв пък подвиг е това? Кой от нас не би се радвал да Го приеме? Естествено е, че Тя казала: „Ето рабинята Господня”. Но само ни се струва така! Понеже Господ хлопа на сърцето на всеки от нас, за да влезе в нашия живот. И ние съвсем не винаги Му отваряме.

Тя знаела, че ще стане носителка на Господа под сърцето – следователно ще премине през скърби и изпитания! „И на Тебе Самата меч ще прониже душата” – й казал старецът Симеон. И затова Тя трябвало да стане страдалка за всички плачещи и скърбящи. Да стане майка на всички майки, на всички обезправени и печални. Тя трябвало да поиска това! А ние с вас?.. Когато Господ приближава към нас и казва: „Ти искаш ли да бъда винаги с тебе?” – ние започваме да се съмняваме и да мислим: „А нали това е трудно, тежко, това не ми подхожда! Нали имам толкова работа, а силите ми са малко, толкова изкушения ще има, толкова трудности! Защо да живея като всички хора”. Ето нашите изкушения. Когато Господ казва, че Той ни е избрал, избрал за Своята свята вяра, ние казваме: „Не, по-добре ние да живеем като всички и да живеем така тихичко, без всякакво напрежение, без всякакъв подвиг”.
Ето, скъпи мои, какви сме ние. Ние се боим! Ние се страхуваме! Ние се леним! Ние не искаме да се потрудим за Господа, не искаме да Го приемем в сърцето си да Му послужим.

Днес, на празника Благовещение, пред нас е светлият, прекрасен образ на Дева Мария! Ето Тя е в своя дом – скромна, малка – казва: „Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове” (Лк 1:48). Ние виждаме Нейното смирение и Я прославяме само, защото Тя казала няколко думи, но ги казала дълбоко и искрено: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”. И когато Господ иска да дойде при нас, ние Я молим, Тя да ни научи да бъдем винаги готови и да Го приемаме с думите: „Ето ние, недостойните Божии слуги, нека бъде с нас по думата Ти, по Твоята воля”. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев