СЛОВО СЛЕД КРАЯ НА ПАСХАЛНАТА ВЕЛИКА ВЕЧЕРНЯ

Версия за печат

В този светозарен ден ние празнуваме Христовото Възкресение, ние празнуваме победата на Христос над злото, победата на доброто над злото, победата на правдата над неправдата. Разбира се, всеки човек, живеещ в сложните условия на нашето време, разбира, че не винаги тази победа на Христос може да се види, особено когато лъжата се смесва с правдата, когато, наричат черното бяло, когато, издигайки несъмнено лъжливи идеи, говорят, че тези идеи не само са правилни, но и спасителни и че само така, а не иначе, трябва да се развива човешкото общество. И когато тези страшни, лъжливи мисли, думи, идеи се умножават със силата на средствата за масова информация не в някакво отделно взето място, а в планетарни мащаби, мнозина губят вяра в това, че правдата е способна да победи. Мнозина, слушайки свидетелството на Църквата за това, че Христос победил злото и правдата Божия победила дяволската лъжа, не могат да видят реалното потвърждение на тези думи в живота, която ние днес наблюдаваме.

За да разберем, че греховни, опасни за самото съществуване на човешката цивилизация идеи не са някои нововъведения, че такива е имало винаги, достатъчно е да си припомним това, което станало със Самия Господ и Спасител. Хората, които постоянно четат Словото Божие, понякога дотолкова привикват към евангелските текстове, че пропускат покрай своето съзнание извънредно важни свидетелства. Аз бих искал да се спра на някои от тях - относно лъжата, претендираща за правда.

Всичко, което говорили против Христа Спасителя, било лъжа. Наистина удивително е: тези, които създали тази лъжа, прекрасно знаели това. Те Го обвинявали, че Той нарича Себе Си цар Юдейски, знаейки, че Той не се обявявал за никакъв цар. Опитвайки се да си осигурят политическа подкрепа от римските окупатори, те Го обвинявали, че Той претендира за властта на кесаря. „Каква безсмислица” - биха казали трезвомислещите хора, знаейки на какво е учил Спасителят. Къде и кога Той се е обявявал направо против властта на кесаря? Но нали тази лъжа, в която не вярвали и самите нейни творци, реално се подхващала от маса хора. Именно тази лъжа провокирала Пилат за произнасяне на окончателната смъртна присъда.

Ние така страдаме от клевети! Колко болезнено възприемаме неправдата, особено злобната, която понякога говорят по наш адрес! А сега клеветата е способна да умножи своето въздействие чрез същите тези средства за масова информация, става оръжие и в политическата борба, и в борбата на конкуренти, и в борбата с човека, който някому е пресякъл пътя или просто не ни харесва. И, навярно, тези, които страдат от клевети, някога са си задавали въпроса „а къде е Божията правда?”, забравяйки, че и Самият Спасител бил жертва на клевета. Клеветели Го постоянно, изопачавайки Неговите думи. „Ти, Който разрушаваш храма (имал се предвид йерусалимския храм, общонационална светиня), и в три дни го съзиждаш! Слез от кръста и тогава ще повярваме в Тебе” (вж. Мат. 27:40). Това е клевета, защото Господ не говорил, че ще разруши храма. Той предрекъл разрушението на храма (вж. Мк. 13:1-2), което и станало във връзка с известни исторически събития, когато Тит, синът на римския император Веспасиан, разрушил храма, но това предсказание било използвано за клевета. Може да се изброят примери за това как Спасителят ставал жертва на лъжи, клевети, измама, донос, предателство – на всичко това, което днес така ранява сърцата на мнозинството хора.

Къде е правдата Божия? Къде е Пасхалната победа над злото? Но нали, събирайки се в Божиите храмове в деня на Светата Пасха, ние реално провъзгласяваме тази победа. Отговаряйки на великия призив „Христос Воскресе” с думите „Воистину Воскресе”, ние изповядваме победата на Христос над най-тъмните и най-страшните дяволски сили. Победа, която реално присъства в човешката история, но в пълна степен ще се яви в бъдещия век.

А как пък тази победа се осъществява в историята? Всъщност да се скрие лъжата е невъзможно: рано или късно всяка лъжа става явна. В пределите на своя собствен живот всеки може да се убеди в това, че всяка лъжа става очевидна. Може да не се изброяват историческите примери. Достатъчно е да кажем, че по-старото и средното поколение хора в нашата страна е живяло в това време, когато лъжливите идеи, лъжливата идеология се представяха за абсолютна и завършена правда. Никой не смееше да каже, че това е неправда, това показа самият живот.

Защо така става? Защо даже най-замаскираната лъжа, умело подадена на хората, в това число чрез учебния процес, чрез изучаване на историята, философията, става в края на краищата очевидна? Да именно, защото Христос е възкръснал. Именно, защото Божията правда е онтологически присъща на човешката природа. Разбира се, ние тази правда можем да разрушим със своите собствени идоли, със своята собствена житейска философия. Ние можем да се позоваваме на различни учения, възгледи, моди, стандарти, стереотипи. Но е много трудно да вървим против своята собствена съвест. Там, в дълбината на съвестта, в недрата на нашата душа, така дълбоко, че понякога е трудно да се стигне до това ниво, пребивава Божията правда.

Ето защо временната власт на лъжата за миг престава да бъде власт. Не защото всички хора изведнъж са прозрели, не защото всички те изведнъж всичко са разбрали, не защото се отказали от това, на което са ги учили, а защото явената Божия правда съответства на вътрешната правда на човека, Божията правда е вкоренена в нашата природа. И Възкресение Христово, което ни отваря вратата за вечния живот, свидетелства, че всичко, което е сътворил Бог, Неговият замисъл за света и човека не е способна да разруши никаква сила. Възкресение Христово утвърждава победата на Божествения замисъл за света и човека, и тази победа ние наричаме победа на живота над смъртта, защото животът е там, където е Бог, Той е източникът на живота.

Затова такива духовно наситени минути, като Пасхалните, особено се преживяват със сърцето и ума. Чрез Възкресението Господ по видим начин е явил Своята победа над злото и над страшната и неотвратима последица от злото и греха - смъртта. Ето защо християнската вяра, ето защо вярата във Възкресението е непобедима и непреодолима. Ето защо тя е най-оптимистичната и най-вдъхновяваща, защото няма друга идея, която би могла така да издигне човека към небето, към тези висоти, които е невъзможно да се достигнат без Божията помощ.

Бих искал още веднъж всички вас, скъпи мои, да ви поздравя с великия и носещ светлина празник и да пожелая вярата, преобразяваща човешкия живот, никога да не напуща вашите сърца, но сблъсквайки се с всякакви трудни обстоятелства в съвременния живот, да бъдете способни, препобеждавайки изкушенията със силата на вярата да, устроите своя живот по Божия закон. Христос воскресе!

Превод: Прот. Йоан Карамихалев