НЕДЕЛЯ НА СВЕТИТЕ ОТЦИ ОТ ШЕСТТЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРИ

Версия за печат

Днес Светата Църква почита светите отци от шестте Вселенски Събори. Що за хора са били ни е трудно да си представим. За техния живот и подвизи ние знаем само от книгите. Свети отци Църквата нарича светителите, които са били солта на земята. Тези велики хора били творци на каноните, службите и песнопенията, ревнители на истината и на чистотата на вероизповеданието.

Много учители на Църквата станали свещеномъченици, тъй като живели в епоха на люти гонения. Четейки житието на мнозина от тях, ни поразява необичайната твърдост във вярата. А техните съвременници се разпалвали от пламъка на тяхната ревност и любов към Бога.

Въпреки всичките си достойнства, отците от Вселенските Събори били обикновени хора от плът и кръв, и най-главните им достойнства били вярата и любовта. Те живели и умирали с молитва на уста, прославяйки Бога. Благодарение на тяхното усърдие ни е оставено голямо съкровище – преданието на Църквата. И за нас всички е много важно да запазим това съкровище, което не от този свят, то е оставено за нашето спасение от самия Бог.

В нашия век на големите скорости и новите технологии хората са обзети от суета, която нарушава мира в душата и макар да няма явни гонения срещу Църквата, това ненормално преследване на земно благополучие и комфорт принася своите пагубни плодове. Оттук и леността, и завистта, и ненавистта, оскъдяването на любовта. Въпреки това сега ние, съвременните християни, както някога нашите велики светители, трябва да бъдем солта на земята, за да я спасим от разложение. А ако солта загуби своите свойства, тогава какъв е смисълът от нея? Ако ние изгубим своите християнски качества, ако в нас охладнее любовта, ако ние не почитаме Свещеното Предание, тогава ние ще станем негодни и като, загубила своята сила сол, нас ще ни изхвърлят. Нали ние не сме съчинявали свети молитви, не сме измислили каноните, не сме писали жития на светиите, не сме съставяли богослужения – всичко това е било направено преди нас и заради нашето спасение и добре би било да запазим всичко това и да не го разпилеем. За да не униваме и да укрепваме във вярата, Господ ни дава велика благодат в причастяването със Светите Христови Тайни, ние имаме постоянна възможност да посещаваме храма, да участваме в църковния живот. Сферата на християнската дейност е огромна: колко болни, онеправдани, нищи, постоянно се нуждаят от нашата молитва, от нашето внимание, от нашата помощ. Най-главното е това, че всички тези бедни хора са нужни повече на нас, отколкото ние на тях, защото те са нашето спасение. Когато ние служим на хората, тогава се упражняваме в делата на любов и с това служим на самия Бог. Евангелието гласи, че вярата без дела е мъртва и не трябва да забравяме, че всеки православен християнин е положил клетва пред Църквата по време на светото кръщение, чел е Символа на вярата, бил е с всичко съгласен. Трябва да разберем, че християнството – това не е награда, а кръст, и ако ние пренесем своя кръст достойно, ако не посрамим своята вяра, тогава голяма ще е за нас наградата във вечността, която никой не ще може да ни отнеме, защото Царството Божие не е от този свят. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев