ПРОПОВЕД ЗА ЦЪРКОВНАТА НОВА ГОДИНА – НАЧАЛО НА ИНДИКТА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Светът празнува настъпването на новата година, новолетието. Различните народи правят това в различни моменти от годишния кръг. Започва нова обиколка на Земята около Слънцето, новият цикъл на времената на годината. Човечеството така е привикнало да празнува нова година, че даже не възниква въпросът: а какво, собствено, ние празнуваме? Обикновено сме привикнали празнуваме исторически събития, това, което ни се струва достойно за възпоменание от миналото на нашата страна или човечеството. В древността хората са отбелязвали предимно природните явления, повтарящи се ежегодно и свързани със селскостопанския цикъл.

Краят на зимата, началото на пролетта - сеитбата, есента – събирането на плодовете, радостта от увеличаването на деня след зимното слънцестоене и т. н. Някакви подобни езически празници така или иначе ние признаваме и сега. Обаче християнството е направило решителен преврат в календара на празниците: чисто природните явления са изместени от празници „смислови”, исторически, макар често хронологически те да се отнасят към чисто природни дати. Ние възпоменаваме събития от живота на Спасителя, имащи универсално значение за живота на света, празнуваме паметта на светиите. По същия принцип е подреден и светският календар. Новата година е единственият атавизъм на „природността”, неосмислен в рамките на религиозните или културните идеи.

Ако се замислим какво преживяваме, струва ми се, че, преди всичко, обновление. Ние винаги искаме да започнем отначало: да направим нов опит, да не повтаряме грешките си, да хванем, накрая, съдбата за опашката и да се сдобием със своето, а може би, просто чакаме нещо ново… Във всичко това има някаква правда. Човекът като център на тварния свят, е съразмерен в някакъв смисъл, на този свят. Цикличността на ставащите в света явления е свойствена и на човека. Растежът на растенията е свързан с обновление. Също и човекът. Господ дава на човека възможност да започне сякаш отначало много пъти в живота си начисто и всеки цикъл може да бъде нов етап от нашето личностно възрастване.

Това желание за обновление прави всяка нова година значимо събитие в живота на всеки човек, християнин и не християнин. Все пак висшите достижения на човешкия опит, представени във Ветхия Завет, говорят, че този път не извежда човека на принципно нова висота. Еклесиаст твърди: изпитал всичко, няма да има ново под слънцето, всичко се повтаря и се връща отново, а всички наши дела са суета и нямат никакъв окончателен смисъла, течението на времето безвъзвратно ни носи към смъртта и толкова. И, въпреки това, Църквата отбелязва новолетието, освещава го със своята молитва. Отговор на въпроса какво точно Църквата освещава в този ден, ние намираме в днешното евангелско четиво.

То разказва за това как Христос в родния Назарет дошъл в синагогата да проповядва и прочел откъса от пророка Исаия за изцелението на съкрушените по сърце, за освобождение на пленените, за проглеждането на слепите, т. е. за идването на благоприятната Господня година. Тези месиански думи на пророка говорят за настъпването на нова эона, нов смисъл, на духовната ера в живота на света. Това време, за което с такава пронизителна безнадежност говори Еклесиаст, е отминало. Започва времето Господне, епоха, където управляват вече не законите на естеството, а се възцарява единственият истински Цар – самият Господ. Той, замислил и създал този свят, със Своето особено присъствие отсега внася в него окончателен смисъл и правда. И по-нататък Иисус свидетелства за Себе Си: „Сега се изпълни това писание”. Неговото идване в тварния свят го променя радикално. Тази промяна се отнася не до външните обстоятелства в живота на човека, а до неговото сърце, Царството Божие е вътре във вас, казва Господ.

Църквата в своето същностно битие е и това Царство, всеки християнин е призван да стане поданик на истинския Цар. Това поданство не прилича на поданството в държавата. Христос казва: Аз съм Лозата, а вие – клонките. Апостол Павел уподобява Църквата на живо тяло, чийто глава е Христос. Това е единство на живота на Бога и човека, а чрез него и на целия тварен свят. И това ново Царство вече се е приближило, настъпило и ние сме призовани за живот в него. Отсега в безкрайната смяна на времето присъства и нещо, неподвластно на изменение и после на неизбежна смърт, защото всичко изменящо се някога започва и някога свършва.

По такъв начин, новолетието, в християнското разбиране, ни учи да не забравяме за нашето духовно призвание, не за частичното и частно обновление, каквото ежегодно става в естествения живот, а за всецялото и пълно обновление на нас самите и на целия свят в Христа. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев