СЛОВО В НЕДЕЛЯ 14-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

Църковният живот трябва да бъде близък и разбираем за хората. Църквата трябва да говори с хората с този език, който ги убеждава. Църквата трябва да привежда - от словото Божие, от Божествения авторитет - тези аргументи, които хората биха могли да поставят в основата на своята дейност в живота. А ако вземем под внимание този огромен мътен страшен поток, който връхлита днес върху човека чрез средствата за масова информация и носи лъжливи ценности, несъвместими с живота, с духовното и телесното здраве, тогава можем да си представим колко своевременен е призивът на Църквата да противостоим на това тлетворно въздействие на съзнанието, на душата и сърцето на човека посредством словото Божие, което, пречупвайки се в съзнанието на човека, става близко, разбираемо, способно да променя живота към по-добро.

Днес по време на Божествената литургия се чете Евангелието от Матея - добре известното на църковните хора повествование за поканените на брачния пир (Мат. 22:1-14). Устроил господарят, великият цар, брачен пир и започнал да кани хората, но те не откликвали на поканата – някой, защото обработвал земята, друг, защото търгувал на пазара. Тогава господарят решил да напълни чертозите на сватбения дом с всички, които само да поискат да дойдат, и пратил своите глашатаи по уличните кръстовища, за да съберат хора, сватбеният дом се изпълнил с гости. Но когато стопанинът започнал по-внимателно да се вглежда в тези, които присъствали на тържеството, оказало се, че един човек не бил облечен в подобаващи дрехи – той се озовал от улицата на брачния пир съвсем случайно. Тогава царят заповядал да го изгонят и жестоко да го накажат; и тази притча завършва с думите „защото мнозина са звани, а малцина избрани”.

Тази притча е за всички нас, това е притча за нашето време. Господарят, царят – това е Бог. Той постоянно ни призовава при Себе Си, на Своя брачен пир, в Своето Божествено Царство, към тази ценностна система, към този начин на живот, който Той е замислил за хората при сътворението на света и човека. При сътворението на света била заложена някаква програма на човешкия живот - според Божия замисъл и според Божия закон. Но Господ не искал ние, хората да изпълняваме тази програма автоматично, като роботи, бездушно, безсмислено правейки това, което е на Бога угодно, и нямайки възможност да излезем зад пределите на тази програма. Бог ни е дал възможност да бъдем свободни.

Но хората дотолкова се отклонили от следването на Божествената програма, че устройването на техния личен и семеен живот влязло в най-дълбоко противоречие с това, което Бог предложил на човека. Понякога ние се ужасяваме от това, което става с нас, с целия човешки род, със заобикалящата ни природа. Защо, въпреки огромните успехи на човешкия разум, животът не става по-щастлив, макар и да става по-комфортен, по-удобен? Нима тези удобства и комфорт увеличават щастието в душата на човека? Нима ние можем да кажем, че сме по-щастливи от нашите отци и деди, особено от тези, които са живели просто, може би, даже бедно, имали са големи семейства и се радвали на това, на което ние днес сме неспособни да се радваме? За да зарадва съвременния човек или, по-добре казано, да го развесели, работи колосална увеселителна индустрия. Включете телевизора - вие там, освен смях, нищо и няма да видите, а на хората не им е радостно.

Нещо не е така, както трябва в нашия живот и днешната притча ни казва какво не е така. Ние се отказваме да отидем на брачния пир. Ние се отказваме да приемем тази ценностна система, която Бог предложил на света, на човешкия род при неговото сътворение. Ние не искаме да живеем по Неговия закон. А ако понякога идваме на брачния пир? Ние идваме в църква, особено когато ни сполети някаква мъка или неприятност, или трябва да се явим на изпит, или да сменим квартирата, или в работата нещо не е наред – къде другаде да отидем, когато сякаш никой повече не помага? Ето идваме и в църквата, за да попросим и Бог непременно да ни даде просимото. Но ние живеем в друг свят и пред Бога заставаме не в сватбена премяна! Обаче Господ нерядко не само не ни изгонва, както се разказва в тази притча, но ни търпи - в тези недостойни одежди, с нашите суетни мисли, с нашето пристрастие към привичния за нас начин на живот. Не ни изгонва, търпи, но и наказва.

Всичко, което вие сега чухте, не следва да се разбира така, сякаш Църквата призовава да се откажем от резултатите от научно-техническия прогрес, от удобствата, от комфорта; че тя ни призовава да се оттеглим в някакви дебри, да живеем с някакви несъвременни идеи. Съвсем не е така. От една страна, съвременният човек, несъмнено, не може да се отърси от тази лъжа, в която пребивава, от културния и техническия контекст на нашето време. От друга – да съчетае този начин на живот с пребиваването на брачния пир? Как да съчетае този начин на живот с изпълнението на Божието предначертание за човека, с Божиите заповеди?

Ние не трябва да отдаваме душата си на света, в който живеем. Ние не трябва да се окажем роби на външните обстоятелства. Както забележително говори за това свети Йоан Златоуст, ако човек не е погълнат изцяло от земните блага, тогава у него остава възможността да живее с други ценности; в противен случай той се лишава от вечните блага.

Тайната на човешкия живот се разкрива в тази способност да съчетаем верността към Бога, към нравствената ценностна система, открита ни в словото Божие, с участие в съвременния живот, с използване на благата, които съвременният свят ни дава, освен това, с участие във формирането на тези блага. Нали това е също голяма задача, в това число пред държавните мъже, - да съдействат за умножаване на материалните блага, за да се повишава благосъстоянието на хората. Но колко е важно да не забравяме най-главното - това, към което Бог ни е призовал! Тогава ние ще съумеем и едното да направим, и другото да не забравим, и тук честно да се насладим на благата, и бъдещият век да не бъде затворeн за нас.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев