ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПРЕДИ ВЪЗДВИЖЕНИЕ

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, скъпи отци, братя и сестри, ние празнуваме особена неделя, която се нарича неделя преди Въздвижение. Утре е големият празник Въздвижение на Кръста Христов и в тази неделя на вярващите хора се предлагат особени евангелско и апостолско четива - четива, които говорят за Кръста Христов (Гал. 6:11-18; Ин. 3:13-17).

Днес ние слушаме такива думи от Евангелието от Иоана: „Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, за да бъде светът спасен чрез Него”. Тези думи ни помагат да разберем смисъла на първото пришествие на Спасителя. Той се въплътил и дошъл в света, не за да съди света. Съдът – това е Неговото второ пришествие, това е особена мисия в края на историята. Но чрез въплъщението Си Синът Божи идва в човешкия род само за едно - да спаси света.

В някакъв смисъл тези думи могат да извикат недоумение даже у вярващи хора. Нали всеки знае, че Бог наказва за греховете и може да възникне въпросът: ако Син Човечески е дошъл в света, не за да съди, какво пък тогава означава Божие наказание? Какво е това, Божи произвол ли? Нали съдът явява правдата - как може да има наказание без съд?

За да вникнем в смисъла на тези особено значими думи от Евангелието от Иоана, ни се предлага днес четивото от Посланието на апостол Павел до Галатяни, в което се казва: „Аз не желая да се хваля с нищо, освен с Кръста - Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат”. Какво означава това? За какво разпятие на света на Кръста говори апостол Павел? Нали на Кръста бил разпнат Спасителя. Действително, Той бил разпнат за греховете на човешкия род, за греховете на света, но бил разпнат Той, а не света. В какъв смисъл тези думи свидетелстват за особената мисия на Спасителя – мисията на изкуплението?

Тези думи на апостол Павел ни помагат да разберем това, което е станало на Голгота. От дясната и от лявата страна от Кръста Христов висели разбойници - престъпници, които били наказани справедливо. Пред лицето на закона и човешкия съд те двамата били осъдени на смърт. Но какво става с тях на Голгота, редом с Разпятието на Спасителя? Един от престъпниците се осъжда от Бога, защото хули Бога. А този, който e отдясно е също такъв разбойник, от гледна точка на закона и на човешкия съд с нищо не по-добър от този, който виси от лявата страна,и изведнъж по неведом и непостижим за човешкия разум и още повече за съда начин свидетелства за Христос като за Син Божи, Който ще встъпи в Своето Царство; и този разбойник, осъден от човешкия съд, бива оправдан от Господа: „Днес ще бъдеш с Мене в рая” (вж. Лк. 23:43).

Кръстът Христов се явил като мерило на правдата, мерило на истината, скрито от всяка човешка мъдрост и от човешкия съд. Кръстът Христов, явявайки се мерило на правдата, дава възможност на съда Божи - не на този съд, когато Бог определя кой е прав, а кой виновен, но на този, когато сам човекът със своите мисли, със своите дела съди себе си, поставяйки се от дясната или от лявата страна от Бога. Ето защо и апостолът говори, че за него светът е разпнат на кръста, защото кръстът дава това мерило на правдата. Кръстът отделя доброто от злото. Кръстът е мерило на истината.

Разбира се, тези думи имат и друго тълкувание. Но нека да задържим своето внимание именно на това, защото днешното Евангелие говори, че Христос е дошъл, не за да съди света, но за да спаси света. Той ни дава кръста, мерило на истината и правдата, и всеки човек, който взема върху си кръст в името Божие, придобива знание за това какво е правда и какво лъжа, какво е добро и какво е зло.

Кръстът – това е символ на страдания. Нима отсъства страданието в човешкия род? Съвсем не. Всеки човек преминава през мъки, през страдания, през скръб. А през какви мъки и страдания преминава човешкият род - и особено в нашето просветено време, когато са развити науките, когато човек е достигнал огромна висота на знанията и голямо могъщество над природата? В същото време се умножават страданията на човешкия род, които стават още по-видими на фона на някакво външно благополучие, и ние виждаме страданията на личността, на обществото, на цели народи.

Страданията довели разбойниците към това, че един от тях хулил Спасителя, а друг Го прославил. Чрез страданията човешкия род съди сам себе си. Не Бог е източник на страданията – източник на страданията са хората и тези страдания съдят хората. Всеки човек, преминаващ през душевна скръб и мъка, може да намери спасение, може да му се отворят очите и знанието, той може да почувства Божието присъствие и да разбере истината, и всеки човек, изпитващ страдания, може да закостенее в греха, да възроптае против Бога, да Го отхвърли и да погине.

Не Син Човечески съди света, но хората сами себе си съдят - съдят се чрез страдания и скръб, и мерило за този съд може да бъде само Кръстът Христов. И ако ние приемаме Сина Божи в своето сърце, ако ние вярваме в изцеляващата сила на кръстните страдания, тогава нашите страдания, съдът, извършван от нас над самите себе си, ще бъде за спасение, и, преминавайки през човешката скръб, ние ще придобием живот вечен.

Господ да ни помага на всички на с да проумеем тези велики Божествени мисли, които ни се дават в Откровението, да разберем смисъла на Кръста и на човешките страдания, да си припомним за разбойниците, един от които хулил, а другият прославял Разпнатия, и да разберем думите, преподадени в Евангелието от Иоана: „Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него”. Амин.

Превод: Прот Йоан Карамихалев