ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

Поздравявам ви с празника Покров на Божията Майка! Всеки от нас вярва или води борба за вярата в това, че Покровът на Божията Майка се простира над всеки човек. Лошо е, когато човек не е завит, не е покрит. Той мръзне, студено му е. Ние знаем, че през зимата някои растения трябва да се завиват, за да не измръзнат, за да не погинат. Още повече е нужна защита и помощ на човека, когато наоколо има бури, духовни мразове, урагани.

Тази помощ била явена отдавна, географски далече от нас с вас, във Влахернския храм в град Константинопол. Градът бил обсаден от сарацините. Хората не можели вече да разчитат на своята сила, оставало да се уповават само на Божията помощ. Тогава беднякът, юродивият заради Христа Андрей и неговият ученик Епифаний видели Божията Майка, която простирала над народа своя Небесен Покров. Градът бил спасен, жителите били спасени, защото те се обърнали за помощ към Пресвета Богородица. Така е и в нашия живот. Когато се случват тежки, трагични минути, едва тогава ние истински се обръщаме към Бога, към Божията Майка, към светите угодници. Нищо вече в тези минути не ни отвлича. А нали обикновено ни отвличат толкова много неща. Ние като че ли стоим в храма, но нашите мисли биват далеко, имаме някакви проблеми, някакви нерешени въпроси. А ето, когато пред човека стои въпроса „ да живее или да не живее?”, тогава той започва истински да се обръща към Бога, да се моли истински. Разбира се, тази молитва винаги ще бъде чута. Добре би било да се прекръстваме, не когато затрещи гръм, но и в тихи, ясни дни. Да се учим да се молим не само поради страх, не само когато няма къде да се денем, а за да стане молитвата дихание на душата ни. А ако душата на човека е мъртва, тогава колкото и да е здраво тялото, колкото и човек да се опитва да се развлича в този свят, все едно, рано или късно, всичко ще стане скучно, безинтересно, безсмислено.

Намирайки се в Църквата, ние проникваме в друг свят, във вечния свят. Всеки ден в Църквата е свързан с някакъв празник, със събитие, със светите Божии угодници. Днес ние празнуваме събитие, което е станало преди повече от 1000 години. Ние празнуваме този ден като събитие, което и днес се случва в Църквата. Ние участваме в него и вярваме, че над нас Пресвета Богородица също ще разпростре своя свят покров.

Покровът на Божията Майка ни запазва от безумието, от такива страшни неща, до които стига човек, когато отхвърля Бога, когато губи всяка мяра, преминава всяка граница. Ние вярваме, че светите молитви и застъпничеството на Божията Майка пазят нашия народ, дават ни възможност да строим светини, хората да идват в храма и да започват нов живот. Докато се случва това, дотогава няма да настъпи краят на света. Докато има още макар един човек, който може да чуе и да срещне Бога в този свят, значи, животът на земята ще продължава. А когато оскъдее любовта и битието вече няма да има смисъл, защото хората не ще желаят нищо ни да видят, ни да чуят и всичко ще им бъде безразлично, ще остане само един грях, тогава този свят ще изгори. Човек, докато е жив, има още възможност да се покае, да се изправи. Нашият живот не е безкраен, ние трябва да помним, че трябва да успеем да изменим посоката на своя живот, нагласата на своя ум, на своето сърце и да ги насочим от земния хоризонтал към небесния вертикал, нагорe: „Да издигнем сърцата си нагоре”.

Да даде Бог нашите души да се изпълнят с любов, със светлината, която ни дава истинския живот, вечния живот. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев