Необикновеният живот на един изповедник, който говори езика на Иисус от Назарет

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Ека Абашидзе, 03 юли 2015

36-годишният дякон отец Серафим по етнос е асириец, а родния му език е арамейски. Дяконът е водил обикновен живот до 24 годишна възраст, тренирал борба и бил завеждащ охраната на член на правителството в Украйна. Но определени събития, които се случват в живота му го карат да облече свещеническото расо. Католикос-патриархът на цяла Грузия Илия ІІ узнал за неговата съдба и го представил на асирийците, живеещи в Грузия, като изповедник на всички асирийци. По идея на Илия II отец Серафим изучава асирийски език, а след това извършва богослужение сред асирийците на техния език. Понастоящем отец Серафим живее в село Канда, където го посетихме за интервю.

- Както знаем, вие сте водили светски живот до 24 годишна възраст: тренирали сте бойни изкуства и сте бил телохранител. Кое ви накара да обърнете живота си към служба на Бога?
- Навремето не вярвах истински в Бога. Влизах в църква, запалвах една-две свещи и се считах за вярващ човек. Прочетох Библията, когато бях на 11 години, но я приех като приказка. След това, когато действително осъзнах, че Бог съществува, поисках да стана монах. Това е в общи линии.

- Имаше ли определено събитие във вашия живот, който ви подтикна към това решение?
- Прекарах голяма част от детството и младежките си години на болнично легло. Получих много тежка травма от падане в бетонобъркачка. Нито един човек в историята не се е завърнал жив от такъв инцидент, освен мен. В продължение на две години дори не можех да ходя. Първо бях прикован на легло, после бях в инвалидна количка, а след това ползвах патерици.

- Какви други наранявания сте получавали в миналото?
- Веднъж бях ударен от кола. След това попаднах на бутилка с кислородна вода, която помислих за бутилка с питейна вода и я изпих. Преминах през много неща почти на косъм като падане от няколко метра височина. Накратко казано много случки ме подтикнаха да поема по пътя на монашеския живот. Веднъж имах доста сериозно изпитание: много близък до мен човек, роднина, беше в смъртна опасност. Отидох при гроба на най-новия грузински светец, отец Гавриил (Ургебадзе - бел. прев.) и казах „По Божията воля ще стана монах, само пощади неговия живот". И когато си мислехме, че всяка надежда е изгубена се случи чудо и този човек оцеля.
Известно време след това живеех в Киев. Както ви казах, тренирах бойни изкуства по това време, главно борба. Дори бях спечелил Транс-Кавказкия шампионат. Скоро станах и ръководител на охраната на правителствено лице. След това стана нещо, за което не желая да говоря. Беше чудо; може да го наречете просветление или сън. Беше ми напомнено, че съм избран и е време да спазя обещанието си, което направих пред Бог да стана свещенослужител. Това чудо ми припомняше моите думи всекидневно в продължение на два месеца и накрая в Йонинския манастир „Света Троица" аз умрях, образно казано, и започнах нов живот като монах.

- Какво бихте ни казали за вашия народ - асирийците?
- Моят народ - асирийците са може би единствената етническа група в света, която все още плаща с живота си за тяхната вярност към Христос. В източните страни като Ирак, Иран, Сирия и други военни зони, асирийците са атакувани в техните църква и обезглавявани, ако откажат да приемат исляма. Те са подложени на масово унищожение. Апокрифната история за това, че асирийците са първите християни идва от историята, че лицето на Христос се появява на платно. Платното е представено на последния асирийски цар Авгар V.
Относно асирийците в Грузия - те са около 4000. Асирийският език е всъщност новоарамейски. Много историци пишат, че Христос е говорил халдейски език, който е почти същия като арамейския. Точно както в Грузия съществуват гурийци, имеретинци и мегрели, така същестуват асирийци и халдеи: един народ, но от различни краища, така да се каже. Новоарамейстият език е на около 2500 години. Прекрасното нещо при него е, че ни дава близък поглед на това как са говорили хората, живеещи векове назад. От около 4000 асирийци живеещи в Грузия, 2000 от тях живеят в селището Канда и съставят 95% от населението. Почти 90% от тях говорят новоарамейски.

- След като овладявате напълно арамейския вече можете да извършвате богослужение на него. Колко е трудно за вас това, и като цяло какво представлява този процес?
- Когато Негово Светейшество разговаряше с мен, той ми довери тази идея - защо след като съм асириец да не извършвам богослуженията за моя народ на собствения ни език? Възложи ми голяма отговорност. Илия II се отнасяше към проблемите на асирийците с голямо внимание, отговорност и любов. Аз също много го обичам. Имаше моменти, в които си казвах „Вероятно го обичам най-много от всички" , но след като бях определен за пастир на моя народ, асирийците, осъзнах, че те са тези, които обичах най-много. Ние сме много благодарни на Негово Светейшество за това, че ни даде правото да славим Бог на собствения си език, докато живеем в Грузия.

- Видеото, което ви представя заедно с църковния хор пеейки на арамейски е доста популярно в Интернет. Как бихте описали църковното пеене на арамейски, какви особености има? Как се различава от пеенето на друг език, като например грузински?
- Църковното пеене, било то на арамейски или на грузински, е нещо уникално. Главната разлика, разбира се е в самия език, а другото са тоновете и интонацията. Пеенето на арамейски е изключително различно от културна гледна точка. То е източно, все пак, и ние го повтаряме точно както е звучало в древни времена. Е, почти точно.

- Вероятно сте гледали филма на Мел Гибсън „Страстите Христови", където се говори арамейски. Можете ли да го разбирате? Идентичен ли е с езика, който вие говорите?
- Има три езика използвани във филма: арамейски, латински и еврейски. И да, мога свободно да разбирам езика, който се говори в „Страстите Христови" - това е същия език, който използвам.
https://www.youtube.com/watch?v=ArO4CGG6EFY

Превод: Владислав Трифонов

http://www.georgianjournal.ge/society/27675-extraordinary-life-of-a-confessor-who-speaks-the-language-of-jesus-from-nazareth.html

 

 

 

 

Източник: 
Грузински дневник (GeorgianJournal.ge)