Изкуството да прелъстяваме или как да се превърнем в инвалиди

Версия за печат

Изкуството на прелъстяването (известно още като „забивки“, „свалки“) е доста интересно явление. Много млади, а и не толкова млади хора го практикуват. Крайната цел на прелъстителите – „забивачи“ е ясна – да съблазняват. Изводи относно нравствения им пълнеж можем да направим веднага, но явлението определено си заслужава по-обстоен анализ.

Защо младият човек се увлича от изкуството да прелъстява? Трудно е да се отговори еднозначно, но можем да разгледаме типичен пример как един обикновен младеж се превръща в забивач. Всичко започва от думичката „искам“. Всъщност, няма нищо лошо човек да иска, това дори е нормално. Желанията, обаче, биват всякакви. Едно от доказано най-силните желания е влечението към противоположния пол. А днес, като че ли всичко работи в посока пробуждане и разпалване на това желание колкото може по-рано: мода, кино, реклама, наука, медицина, Интернет – всички те в една или друга степен влияят върху разпалването и удовлетворяването на сексуалните ни желания. В такава среда е много трудно да се устои на външните влияния. Ето защо младите хора, особено невярващите,  масово се потапят в мътните води на окръжаващата ги среда. В резултат, те почти постоянно мислят само за това.

Ето как става така, че докато у дома Иванчо търси в нета информация за да си сглоби училищния доклад, неволно и неминуемо попада на порно-банери. Междувременно навън е пълно с момичета  с голи кореми, мини поли, впити панталони и високи обувки.  Иванчо, обаче, е фен и на компютърните игри, от „висенето” пред които шансовете му за реално общуване с противоположния пол значително намаляват. А той цял живот си е мечтал да намери онази, единствената, с която да бъде до края на дните си.

В същото време приятелят му Петър отдавна е с момичета и дори е намерил „единствената“, с която живеят заедно. Наоколо всички правят така, всички са щастливи и се наслаждават на живото общуване с противоположния пол. Горкият Иванчо! Той разбира, че нещо не е както трябва – иска да е като другите. И с всяка година това желание става по-силно. Чувства се унизително и от факта, че на своите 20 години е още девственик.

Къде да ходи? Какво да прави? Изводът е само един – на всяка цена да си намери момиче, с което да изучи забранения плод и тогава всичко ще бъде „както трябва“. Но как да стане това? Иванчо е нерешителен, страхува се да доближи непознато момиче и да инициира запознанство. Затова започва да търси в Интернет варианти за решаване на проблема, информация как да се научи на естествено и непринудено общуване. И попада на портал, в който всичко е посветено на този проблем, в който стотици като него се учат на запознанства и общуване, с форум, в който изявени „майстори“ в прелъстяването споделят опит.

Започва активно четене и образоване. След известно време – и първите опити за запознанство. Те не са особено успешни, но с всеки следващ опит страхът от запознанство все повече намалява. А за да се срещнеш с момиче, трябва да преодолееш този страх. И когато младежът успява да го направи, самоувереността му расте. Иванчо започва да уважава себе си – като че ли постепенно се превръща в успешен, самоуверен мъж, който успява да постига целите си и може да взема онова, което иска, без да се нуждае от разрешението на околните.

И ето, Иванчо успява за първи път да изучи „забранения плод“ и да замъкне момиче в леглото си. Той, като че ли дори я обича, макар и да не престава да се заглежда по други. В началото радостта е голяма, той е доволен от себе си, приятелите в Интернет го поздравяват… Но нещо има.  След секса не става никакво особено чудо. Разбира се, било е чудесно, но далеч не според очакванията му. Постепенно започва да му става скучно.

А наоколо пърхат прекрасни нимфи, коя от коя по-хубава. И той се заиграва с тях, всяка следваща е прекрасна с нещо ново. Чувства се като лъв, когато успява да накара жените да го искат и успешно привлича вниманието им. И ето, нова красавица грабва вниманието му, с която забивката като че ли ще се получи. А старата? Ами тя вече не е интересна, очевидно не е онази „единствена“, която търси. Струва си да се пробва с друга.

И нашият герой започва да пробва с втора, трета, а умението му да прелъстява става все по-добро. Дълбоко в него нещо се опитва да му каже, че така не бива. Но той безжалостно го убива, размазва, стъпква, втълпявайки си друго. Успява да се оправдае – та изкуството да прелъстяваш е просто спорт. Дарява на жените любов, учи се да постига целите си, търсейки по този начин онази, „единствената“. Всички успешни мъже правят така, те просто имат излишък на тестостерон и така привличат жените, а и нали някакви там учени доказаха, че моногамията е несвойствена за мъжете.

Може да спре когато поиска, такива като него са много, а да пазиш девствеността си до сватбата е практически невъзможно и това, всъщност, са глупости на религиозни фанатици. Днес времената са такива, че сексът отдавна не е нещо съкровено, той принася единствено полза и удоволствие на двамата и е безсмислено да му се пришиват средновековни забрани. Мъжът не може да живее дълго без секс, без това да увреди психическото му здраве.

Завоювайки и прелъстявайки, мъжът се учи да бъде смел и решителен, а когато разказва за своите похождения, започват да го уважават, сравняват се с него, става успешен. А девойките? Те всички са еднакви! Е, да всяка си има там своите особености, но по същество всички са еднакви – скука! Всъщност, свалките са просто спорт: да завоюваш поредната недостъпна жена е удоволствие, развлечение и хазарт. А къде е онази, единствената? Някъде може и да я има, но поне за сега нашият герой не я е открил.

Няма и да я намери. Защото вече е мъртъв. Оправдал е похотливото си поведение с лъжа, макар и за сега да не го осъзнава. Той не знае, че е нужно много повече мъжество за да останеш верен на една, виждайки наоколо стотици други. Той не знае, че е нужна особена сила на волята за да устоиш на интимната близост до сватбата, сила - много по-голяма от преодоляването на страха от първия секс. Той не знае, че истинският мъж е този, който е решил да създаде семейство и не позволява то да се разруши, а не онзи, който се е уредил на престижна работа и си позволява скъпи любовници.

Не знае, че истинската любов не е в секса, а в изживените съвместно години и преодолените заедно трудности. Не знае,  че онази, единствената не е умната, поразително красива, весела и общителна мацка от клуба, а тази, която ще търпи неговите недостатъци и ще му помага в трудностите в течение на дълги години. Той очевидно не знае всичко това. И едва ли някога ще го узнае, освен ако, разбира се, не стане чудо.

И какво се получава? В края на пътя си забивачът просто губи способността да създаде нормално семейство. Жените, като постоянен партньор за цял живот, не са му интересни. Той е неспособен да постигне дълбочината на характера и вътрешния мир на постоянния партньор. Изкуството да прелъстява не му е дало нищо. За него жените са просто средство за физическа наслада, толкова е свикнал да гледа на тях повърхностно, че не е в състояние да ги види в дълбочина. И какво е за такъв човек брака? Та нали удовлетворение на телесните си нужди той може да постигне и без брак.

Забивачът е неспособен да жертва своите желания, да разбира другия човек, да изследва вътрешния му свят и да се наслаждава на доброто, което открие там, да приеме недостатъците му. Той не е готов да се откаже от закачливите погледи на стотици жени и от заиграването с тях. А, най-вероятно, въобще и не разбира за какво е нужно всичко това. Какво тогава е за него бракът? Той няма да види в него никакви плюсове. Всичко „интересно“, което може да му предложи една жена, той си мисли, че вече е получил. Какво тогава да очаква от брака? За него това е просто ограничение на свободата му. Свобода, която всъщност е робство на собствените му желания.

Ще бъде ли щастлив такъв човек? Най-вероятно не. Той ще бъде вечно неудовлетворен, в постоянно търсене на нови завоевания, скука ще загризе душата му и животът му ще загуби цветовете си. Такъв живот не пожелавам на никого.

Всичко казано по-горе се отнася основно за мъжете, но от играта на забивки неминуемо страдат и жените. Хиляди плачат, измъчени от факта, че са захвърлени след като са приели да имат интимни отношения с младежа. За него тя е била просто поредния преходен етап, опит в търсене на единствената, източник на взаимно удоволствие. А за нея? Момичетата са по-чувствителни. Това за тях е особен трепет. И какво става, когато крехкото им сърце бъде разбито? То загрубява и с времето притежателката на това сърце става същата, като обиграните мъже-свалячи. За нея „всички мъже са еднакви“. Макар че при жените нещата не са толкова еднозначни. Женското сърце по природа е жертвоготовно и за разлика от мъжкото, не загрубява толкова бързо, затова винаги има шанс да се създаде здраво семейство. Въпреки това, травмата от разбитото сърце може да остане за цял живот.

Струва си да споменем и случаите на забивки, които не се увенчават със секс, и каквито в колекцията на свалячите има много.  Дори подобни повърхностни запознанства оставят след себе си много разочарования. Разсъдете сами: запознал/а сте се с човек, който много ви харесва, разменили сте си телефоните, дори няколко пъти сте се срещали и в един прекрасен момент този човек просто изчезва.  Добре ли ще се чувствате? По-скоро не. Запознавайки се, сте имали все някакви надежди, някои чувстват дълбока симпатия, дори влюбване. Разбира се, подобни неща се случват, човек просто решава да прекрати връзката, защото преценява за невъзможно нейното по-нататъшно развитие. Така е най-добре – отношенията да се прекратят веднага, вместо да се лъже и да се дават празни обяснения в несъществуваща любов. Не бива подобни отношения да се превръщат в норма. Така изкуството на прелъстяването и в този случай не носи нищо положително.

За съжаление, днес всяка реклама, филм, продукт ни учат как да живеем за себе си. А това е такава мини-ковачница за свалячи, забивачи и прочие прелъстители. Навсякъде се рекламира секс без обвързване, разврат. Рафтовете на аптеките са претрупани с контрацептиви, количеството на секс-шоповете и стриптийз клубовете расте. Какво се получава накрая? На първо място демографска криза.

Хората престанаха да създават семейства и да раждат деца. Те търсят удоволствия, без обвързване. И нека си говорят някои, че видите ли демографската криза се дължи само на ниските заплати, с които е невъзможно да се отглеждат деца. Основната причина за демографската криза е формираното консуматорско отношение към всичко.

Друга причина е общото падение на нравствеността сред населението, което, на свой ред, увеличава престъпността. За никого не е тайна, че нощните клубове са развъдници на разврат, наркотици и алкохол, с които привличат и покваряват дори и най-младите си посетители. Точно на такива места алфа-самците си търсят алфа-самка за еднократен алфа-секс. Тук, разбира се, истинският сваляч ще ме опонира, че за него не е проблем да „забива“ където и да е. Истината, обаче е, че нощните заведения са били, са и ще продължават да бъдат основно място за забивки. Защото едно е да мислиш на трезва глава, а съвсем друго – когато си обърнал 2-3 коктейла.

От всичко разказано до тук се налагат следните изводи:  изкуството на прелъстяването  носи само вреда както за мъжа, така и за жената. То осакатява душата и ограбва правото на щастие. Затова, ако някой се е запалил по този „спорт“, най-добре незабавно да се откаже от него и да се замисли, като кардинално да преразгледа живота и принципите си.

Не си струва усилието да залагате капани за лов на момичета, да се сваляте с всяка втора на пътя. Достатъчно е, дори ако само веднъж я видите в далечния ъгъл, да съберете всичките си сили, да я доближите и заговорите, та дори с несвързани и неразбираеми от притеснението думи. И, ако тя ви хареса, бъдете сигурни, че ще е готова да ви прости дори несвързаната реч.

Помислете. Ако към вас се доближи приятно момиче, което хваща окото и започне заеквайки да търси запознанство, не бихте ли й простили срамежливостта и неловкостта? Не само, че бихте простили, но заради скромността й дори е възможно да я харесате повече. И за какво ни е тогава изкуството да прелъстяваме? Няма смисъл да се задръстваме с неясно какво.

Трябва просто да работим над себе си, да вярваме и да се молим на Бога и… да не залепваме за стола у дома.

Превод със съкращения

Десислава Шаркова

Източник: http://3rm.info/