СЛОВО НА ПРАЗНИКА СЪБОР НА АРХИСТРАТИГ МИХАИЛ

Версия за печат

Всечестни отци, братя и сестри! Преданието на Църквата, основаното в това число и на Свещеното Писание, донася до нас, може би, и непълни, но въпреки това много важни свидетелства за съществуването на особен духовен свят.

Никой не знае какво представлява този свят. Всякакви човешки стремежи по външен начин да обрисуваме представителите на този свят са условни. Когато ние виждаме Архистратиг Михаил с крила, това съвсем не значи, че той е с крила, защото там, където е той, крила не са нужни. А хората изобразявали ангелите с крила, за да покажат, че те са по-висши от нас, че те са в небето, редом с Бога, че те могат това, което не може човек. Нали не може човек да лети. Ако съотнесем възможността за този, невидим и за нас никога неразбираем, свят с нашия свят, тогава можем само да свидетелстваме, че този свят много превъзхожда земния, физическия свят.

Когато ние прославяме светия Архистратиг, т. е. началника на някаква особена сила в този духовен свят, тогава казваме, че той заедно с другите ангели прославя Бога. Ние понякога употребяваме думи, без да се замисляме за техния смисъл. До днешния ден аз никога не към се замислял за това какво означава израза „ангелите прославят Бога”. Какво значи? Когато ние прославяме човека, това е ясно, ние изразяваме особено уважение към този човек, признателност за неговите трудове, ние говорим красиви думи, донасяме му подаръци, аплодираме го, усмихваме се. Ако това става на някакви големи площади в града, ние можем даже да крещим от възторг. Това е човешка прослава. А какво представлява прославата на Бога? Не знаем.

Нужна ли е на Бога някаква слава? Навярно, не. Какво пък означава тази прослава от ангелския свят на Бога? Това означава само, че ангелите по особен начин са свързани с Бога и че тази връзка е вън от всяка прагматична основа. Защо аз говоря за прагматична основа? Понеже нашата връзка с Бога е много прагматична. Нека помислим колко процента в нашата молитва към Бога ние отреждаме за прослава на Господа, за да кажем, в крайна сметка: „Слава Тебе, Боже, слава Тебе!”?  Един процент. За какво се молим ние? За своето: дай, Господи! И Господ нали не се гневи, Той ни подава поради нашата немощ, защото ние не сме способни да прославяме Бог. Ето герои ние можем да прославяме – да устройваме овации, да посрещаме с цветя, да хвърляме букети. А Бога не умеем да прославяме.

Ангелите по неведом за нас начин прославят Бога. То ест те с Него се намират в такава връзка и в такива отношения, които изключват всякакви просби и всякакъв човешки прагматизъм. Понеже те виждат Бога. Ние вярваме в Него, а на тях вяра не им е нужна: те Го виждат.

Тази близост на духовния свят до Бога има за нас огромно значение, защото на Бога било угодно този духовен невидим свят да има съприкосновение с нашия свят. Ако някой ме попита в какво се изразява това съприкосновение, аз ще кажа: не зная и нито един човек в света не знае за това. Ние узнаваме за това, когато престъпим прага между живота и смъртта, когато застанем пред лицето на този свят. Тогава много неща ще ни се открият. Но днес ние, основавайки се на това, което е заложено в Свещеното Писание, както на Ветхия, така и на Новия Завет, можем само да свидетелстваме, че този свят има съприкосновение с нас. На Бога било угодно така да организира целия космос, цялото битие, та този невидим свят да се докосва до нашия човешки свят и да влиза в тъканта на нашия земен живот.

Когато ние казваме „ангел-пазител”, ние говорим и за това докосване, за това, че то се отнася до всеки човек. Всеки от нас има връзка с този духовен свят. А ние се молим на ангелите със свои думи, създавайки свои образи, очевидно, безкрайно далечни от това, което всъщност са. Но нали това не променя същността на нашата молитва, защото Бог приема тази молитва. И ангелите я чуват, и невидимият свят чува, може би, усмихвайки се на нашата наивност и на ограничеността на нашите знания. Но колко голямо е пред лицето Божие и ангелския свят това наше упование, нашата вяра в това, че този свят е заедно с нас, че той, докосвайки се до нас, е способен, в това число, да ни огражда от другия тъмен и страшен свят, за който ние също нищо не знаем.

Някъде там, където ние не можем даже си представим, минава тази граница между светлината и тъмнината, между доброто и злото, и там се докосват тези два свята. И когато ние говорим, че сме защитени от ангелски крила и се защитаваме, тогава имаме предвид именно способността на духовния ангелски свят да побеждава света на злото. Ето на това и се основава нашата молитва към светия Архистратиг Божи Михаил, към всички Небесни Сили безплътни, защото в тях няма никаква плът: ни крила, ни ръце, ни нозе, ни очи, ни глава, ни коса. Това е друг свят. А ние с вас не грешим, че поради човешка немощ изобразяваме този свят така, както ние го виждаме. Просто във всичко това се изразява нашата проста човешка вяра и нашето убеждение, че ангелите дотолкова ни превишават, че са способни със своите крила да ни защитят от всяко зло.

И вярваме, че по застъпничеството на светия Архистратиг Божи Михаил Господ ще опази нашата земя от всякакви скърби, беди и злини, а ако и да преминем през скърби, това е, за да се очистят нашите души и да станат способни в някакъв момент да се докоснат до същия този небесен свят, към който принадлежат светите ангели. Свети Архистратиже Михаиле, моли Бога за нас! Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев