Св. Николай Чудотворец

Версия за печат

Светостта не може да се скрие. Тя е свещ, поставена на свещник, и град, стоящ на върха на планината. В първия случай тя освещава пространството около себе си. Във втория е видна отдалеч, от която и да е страна, да се приближаваш към нея.

Светостта преодолява разстоянията между хората и епохите. Различната езикова среда, различният културен фон не пречи на хората след столетия безпогрешно да разпознаят светостта и да й се поклонят. Такъв е св. Николай Чудотворец.

Ако между светиите би имало място за завист или съревнование за почитта на хората, мнозина биха гледали на св. Николай изпод вежди. Още как! С такова масово почитание на всички континенти не всеки ще се похвали. Но завист между светиите, разбира се, няма. Сред тях царства молитвата и искрената любов. А ето у нас, странниците и пришълците, завършващи своя земен път, има сериозна тема за размисъл.

Причината за масовото и многовековно почитане на св. Николай Чудотворец е в неговото вътрешно богатство. При това той така изкусно е скрил тайната на своя вътрешен живот от външни очи, че ние почти никакви факти нищо не знаем от неговата биография. Славата намерила св. Николай след напускането на земята и влизането в небесния покой, т. е. тогава, когато заплахите от страна на гордостта и тщеславието (тези неизбежни спътници на славата и похвалата) са отминали.

Ние почитаме свети Николай и като минимум два пъти в годината, а нерядко и всяка седмица след четвъртъците извършваме служби и отправяме към него своите молитви. Във времето преди Нова година към това почитане се прибавя изрядна част клоунада, дразнеща тези, които действително обичат светеца. Струва си да се повдигне въпроса за такива форми и начини на почитане на св. Николай, които действително биха прославили Божия угодник и биха ни принесли реална полза.

„Подражавайте ми, както аз – на Христа” е казал в едно от своите послания апостол Павел. Това не е просто частен призив, обърнат към конкретна аудитория. Това е духовен закон. Съгласно този закон, човек придобива полезни навици, учи се и расте подражавайки на този, който е по-добър от него, на този, който е отишъл по-далеч и призовава да го следваме. Важно е да отбележим и това, че ап. Павел не казва „подражавайте на Христа”, но – „подражавайте ми, как аз – на Христа”.

Това значи, че висотата на подражаване на Господа не се овладява от всички изведнъж, но отначало е необходимо да се учим от тези, които са близо до Бога.

Сега отново да насочим мисления си подвиг към св. Николай Чудотворец. В какво ние можем да му подражаваме и чрез подражанието максимално да почитаме този светец? Например, с тайното вършене на добри дела Това не е много приятно занимание за разяждания от тайни недъзи човек, желаещ похвали и жадуващо слава. Но именно с това, се е прославил св. Николай, анонимно помагащ на хората, попаднали в беда.

Не е тайна, че светците оживяват за нас Евангелието на Господа Иисуса Христа, въплъщавайки го в своето поведение. Така, словото Божие ни говори за „Отца, Който е на тайно”, „Който вижда в тайно и ще въздаде наяве”, и призовава молитвата, милостинята и поста да се извършват не на показ, но за Господа. Обаче обикновено честото прочитане на тези думи далеч не винаги довежда до тяхното изпълнение на практика, и ние продължаваме да вършим добро, тайно очаквайки признание и похвала. На нас са ни нужни примери. Нужни са живи хора, които да превърнат думата и мисълта в дело и които да се ръководят от заповедите не от време на време, а постоянно.

Такъв бил св. Николай. Той добре знаел със сърцето си това, което е казал един от отците на Египет, а именно: най-сигурното и правилно добро е това, което се върши на тайно. Св. Николай искал да напусне света, та в монашеска самота, без да се отвлича от нищо, да служи на Бога с пост и молитва. Но Бог, познаващ човека по-добре, отколкото самият човек познава себе си, насочил св. Николай към друг път. Този път се заключавал в грижа за паството и живот сред вълнуваното от страсти човешко множество. Така подвижникът се лишил от външното уединение и бил принуден да търси вътрешно уединение. В това също може да му подражаваме.

Ние вече казахме накратко за това, че човек рядко разбира красотата и ценността на тайното добротворство. Своето, и без това незначително добро, той е склонен да загуби докрай, да се лиши от бъдещата награда заради самореклама и това „тръбене пред себе си”, което Христос осъждал в лицемерците. Образът на св. Николай в този смисъл не само излива върху на нас своята топла светлина, но и ни учи да променяме своя живот в съответствие с евангелската новост.

Вторият пък урок за нас се заключава в необходимостта да опази и възпитава своя вътрешен човек. Твърде малко са склонни към монашески начин на живот. Но да избяга временно от суетата, да намери време за мълчание и молитва е длъжен всеки, който не е обърнал всичко наопаки и живее само с външното, който пази и предпазва своя вътрешен свят.

Източникът на сили за човека – това е заставането насаме пред Господа. И този, който е извършил много по евангелски големи и полезни дела, трябва само от една страна да е обърнат към света и хората. Втората половина от неговия живот по необходимост трябва да бъде скрита в Бога, в общение с Него.

И още един много важен момент. Св. Николай сега е жител на Небесното Царство. Разговорът за него е прекрасен повод да поведем разговор за безсмъртието на душата, за духовния свят, за неизтребимостта на доброто, за направеното в името Божие. Ако с децата често е трудно или невъзможно да говорим за мъчениците поради страшните издевателства, които те понесли, то за такъв светец, като св. Николай, може да се говори винаги. Само да не увием в блестяща опаковка и да не захаросаме образа на светеца. Само да не сведем всичко до дядото с торбата, до детските писма с молби за подаръци, от които е видно, че апетитът на подрастващото поколение разгаря не на шега. На тях не им е до шоколади. Дечицата все по-често искат електронни игри и нови модели мобилни телефони. А родителите, тези чести егоисти и тайни атеисти, умилно се надсмиват над писмата и молбите на своите деца.

Добре е, ако светецът не забелязва много дребното и нищожното в нашите празници, посветени на него. А ако забелязва и се прогневява? Нали преданието ни съобщава за плесницата, която от ръката на Николай получил Арий. И това значи, че светецът не е определен за безкрайно разнасяне на подаръци или грижа за плаващите по водите. Той ревнува за Истината. Нужно е да го почитаме така че да не усетим неговата длан върху своята буза.

Струва си въобще да помислим за почитането на светиите. За да ги почитаме не само със служба и трапеза. Нали може да се намерят и други законни и благочестиви начини да изразим своята любов към светиите. В деня, когато почитаме паметта на някой от евангелистите може да организираме в храма четене на съответното Евангелие. Пък и всеки от светите, чиито книги са влезли в Библията, може да почитаме по такъв начин. Когато почитаме паметта на св. Йоан Милостиви или на св. Филарет Милостиви Сам Бог е заповядал да подражаваме на светците с дела на любов. На празника на св. Симеон Стълпник, разбира се, няма да се покатериш на стълп, може да опиташ да изключиш мобилния телефон, телевизора и компютъра и да поседиш три часа в тишина.

Нужно е творчество нужно и свеж поглед. Доколкото и самите светии – това не са законници и формалисти, а във висша степен интересни и задълбочени хора.

И така, зима е, предчувствие за Рождество, усещане тайната в мразовития въздух и поредното отбелязване на паметта на свети Николай. Как ще празнуваме?

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев