СЛОВО СЛЕД КРАЯ НА ЛИТУРГИЯТА В НЕДЕЛЯ ПРЕДИ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО, НА СВЕТИТЕ ОТЦИ

Версия за печат

Днешният неделен ден в църковния календар е наречен особено – Неделя преди Рождество Христово, т. е. неделята, предшестваща празника Рождество Христово. Какво важно разглежда Църквата в този ден, подготвяйки ни за посрещане на светлия празник Раждането по плът на нашия Господ и Спасител? Днес на Литургията ние чухме евангелското четиво, което ни напомня за многото десетки човешки родове, които, чули словото за идващия Месия, чакали Неговото идване. Чакали – и не дочакали. Един род сменял друг, идвал трети, на смяната му – четвърти, а мисълта за Спасителя живяла в народа, предавайки се от уста в уста. Но преминали вече десетки поколения, а Месията все още не идва. И какво правел народът Божи? Отчайвал се? Роптаел? Гневил се? Той продължавал да живее с надежда и упование. В народа не угасвала вярата, въпреки всякакви житейски обстоятелства – разцвет и падение, изобилие и глад, радост и печал – всичко имало в живота. Но нищо не могло да поколебае вярата, с която живял народът.

Тази вяра се изпълнява с идването в света на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Днес на Божествената литургия се чете Евангелието от Матея, в което светият апостол, преди всичко обръщайки се към еврейския народ, изброява всички предци на Господа и Спасителя по плът. Това изброяване ни заставя да се замислим за това, че Раждането на Господа било възможно, само защото тези родове запазили вярата в Бога и верността към Господа.

А сега да се вгледаме в нашия живот. Нали ние също чакаме изпълнението на нашите надежди и молби, които отправяме към Господа. Идваме в храма да молим за помощ за близките, за себе си в делата, палим свещ, подаваме милостиня, молим другите да се помолят, сами се молим. Преминава една служба, две, три - и нищо не се променя. И какво става в нас? Става следното – вярата отслабва, душата е посетена от съмнения, с които ние не се борим. Човек започва да търси упование и подкрепа не в Бога, а в съвсем друго. В най-добрия случай - в добри порядъчни хора. А в най-лошия – в обръщането към тъмни сили, към екстрасенси, магове, знахари. А понякога – губейки всякаква надежда, изпадайки в отчаяние, отвращавайки се от живота, употребявайки наркотици и алкохол. Може да си представим, че ако израилският народ не би имал вяра, той би престанал да съществува като народ и не би имало идване на Господа.

Но нали този народ не бил виждал Христос, не Го познавал, не бил чувал за Него, а днес ние пяхме на Литургията: „Като видяхме истинската светлина, приехме Небесния Дух, намерихме истинската вяра, се покланяме на неразделната Троица, защото Тя ни е спасила”. Ние живеем не в надеждата на вярата, а в нейното изпълнение, не в очакване идването на Спасителя, а в Неговото идване, изпълнени с Неговата благодатна сила и Неговото присъствие в нашия живот.

Да се отчайваме ли и да униваме, като не получаваме просимото? А защо не получаваме? Понеже Божият дар, който се дава на народа, трябва да бъде оценен от този народ. Всичко, което се дава без труд, ще се разспръсне и погине, човек не е способен да го запази и преумножи. Така и дарът Божи, който ние измолваме от Господа, трябва да бъде оценен от човека. А той може да бъде оценен само тогава, когато човек е готов да приеме и запази този дар. Затова Църквата казва: не оставяй своята молитва, Бог ще ти подаде всичко просимо във време, благоприятно за твоето спасение. Бог не дава просимото, не защото Му е жал, а защото това няма да бъде спасително за нас, защото дарът Божи не само трябва да бъде с достойнство приет и съхранен, но, както всеки дар, не трябва да засенчва очите на човека с неговите собствени успехи. И затова Бог ни дава, когато нашите страсти и чувства отслабват. Дава във време, когато дарът ще бъде оценен, търсен и преумножен във всеки човек.

На нас не ни достигат търпение и вяра – тази, за която днес говори светият апостол. Ние не можем понякога и три дни да потърпим. Но нашата чувственост и дарът Божи не могат да бъдат съвместим. Ние или охлаждаме своите чувства и страстни преживявания и приемаме Божия дар трепетно и спокойно, или заради своята емоционалност не виждаме даже най-великият от Неговите дарове.

Днешният неделен ден е възпоменание за светите отци, които от род в род пазели вярата в това, че Господ ще дойде в света и ще го спаси. Нека този пример ни укрепява в нашия християнски живот, в нашите духовни немощи, които ние не можем понякога да излекуваме в себе си. Нека това църковно напомняне ни укрепва във вярата ни, и молитвата ни нека не отслабва, нека бъде неотстъпна пред Господа. И тогава Господ ще дарува за верността, предаността и търпението на всеки от нас и нашето Отечество този велик дар, който ние наричаме благодатта на Светия Дух.

Приветствам всички вас, скъпи мои, с идващия празник Рождество Христово. Да даде Бог на всички сили и крепост, изпълнение на вярата и упование. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев