СЛОВО СЛЕД ВЕЛИКАТА ВЕЧЕРНЯ НА ПРАЗНИКА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Бих желал да поблагодаря на всички вас за това, че вие сте се събрали в тази свята вечер в храма, та заедно да прославим Господа и да споделим тези удивителни празнични чувства, с които са препълнени нашите сърца. Препълнени са, защото сърцето, обърнато към Бога, не може да не трепва при възпоменанията за събития, които са изменили хода на човешката история. Действително, говорейки за идването в света на Бога, за съединението на Бога с човешката природа, за непостижимата тайна, която никога и от никой в този земен живот не ще бъде разгадана, ние се проникваме от най-дълбокото убеждение, че благият и съвършен промисъл Божи действа в света - в света, който е изпълнен не само с радости, но и със скърби.

Чисто от човешка - външна, културна, политическа или социологическа гледна точка може да се каже какво е донесло християнството на човешкия род и защо ние наричаме нова тази ера, която започнала след Витлеемската нощ. Действително, това били грандиозни промени в живота на хората. Християнската нравствена идея оплодотворила римското право и гръко-римската култура. Този синтез на дохристиянската култура с Божествената нравствена истина, провъзгласена от Спасителя, имал много голямо въздействие върху умовете и сърцата на хората. Този синтез сформирал това, което до ден днешен се нарича християнска цивилизация. Можем много да говорим за влиянието на християнството върху изкуството и особено върху философията, защото в центъра на размишленията за света и за човека след идването в света на Христа Спасителя бил Бог, и главната философия на живота произраснала от този факт: от това, че в центъра на човешкото битие е Богът, станал Човек.

Но, от друга страна, ако погледнем живота на хората, конфликтите не са станали по-малко, скърбите не са станали по-малко, грехът не е намалял. Всичко казано не изисква никакви доказателства, особено за съвременните хора и за тези, които, знаейки историята, могат да сравнят миналото с настоящето. И тогава възниква най-важният въпрос: а какво всъщност донесе Христос на хората? Само нова философия ли, нова култура ли, нова нравственост ли, нови стимули ли за развитие на изкуството и на много други страни от човешкия живот? Разбира се, не! Господ донесе нещо повече.

Той се ражда слаб и беззащитен младенец във Витлеемската пещера. Той води живот на прост човек, на дърводелец, на беззащитен, Когото много лесно могат да хванат, да арестуват, да подложат на мъчения и умъртвят. Той не се опира на никаква сила, даже на Божествената сила свише. Именно в този смисъл е Неговият отговор на Пилат, когато Той говори, че би могъл да направи така, че легион ангели да застанат в Негова защита (вж. Ин. 18:36). Той не призовава тази сила. Защо става това? Именно, защото Бог изисква от човека по отношение към Себе Си действия не по принуда, било то под влияние на човешка или даже Божествена сила. Той изисква от човека свободни действия. Всеки има свободата да вярва или не вярва, да приеме Христос или да не приеме Христос, да приеме начина на живот, който Той предлага, или да го отхвърли; и няма никакво давление. А ако някога в историята е имало опити със силата на държавата, със силата на правото, със силата на закона да принуждават хората към вярата, тогава всички тези опити са се оказали напразни, защото нищо не може отвън да повлияе на човешкия избор, ако самият човек не е съгласен с този избор..

Господ действително става един от нас, Той влиза в живота на човешкия род, Той влиза в историята. Ако Сам Бог се въплътил и станал Човек и влязъл в човешката история, тогава това означава, че Той влязъл в нея като победител, защото другояче и не може да бъде, защото Божествената сила превишава всяка човешка сила. И тази победа на Христос над злото, над дяволската сила, явена в нощта на Възкресението, била продължение на Витлеемската нощ и свързана с идването в света на Господа.

Какво пък имаме днес? Ние живеем в особена епоха - в епоха след идването в света на Христос Спасителя, когато е явена победата на Бога над тъмната сила и над всяка човешка неправда. Това означава, че е извършено вече най-великото действие на Божествената справедливост и Бог е победил злото. Навярно, твърде много, които сега ме слушат, се учудват и казват: „Но, как така, излезте на улицата, погледнете какво се върши - престъпност, в това число етническа, междунационални конфликти, корупция… Е, за каква тук победа на Христос говорите?” А всеки от нас колко несправедливости изпитва върху себе си и в голямото, и в малкото? Колко обиди, колко скърби, колко болести, колко конфликти и, преминавайки от личния, семейния, даже обществения живот към живота на планетата, колко войни, колко несправедливости, колко скрити стратегии от различен род, насочени към утвърждаване на злото в човешкия род! Къде е тук победата на Христос? Затова и много хора не приемат Господа. За мнозина Той действително се представя като някакъв древен моралист, учител на достойни неща, които никога не могат да бъдат реализирани. За някого Той е просто лидер, духовен предводител на група хора, която днес не съставлява мнозинството от населението на земното кълбо.

Но всичко това не е истина. И не е истина, не защото хората съзнателно вършат тази неправда по отношение на мисията, започнала във Витлеемската пещера, а защото не виждат, а, може би, и не могат да видят това, което реално е станало с човешкия род след идването в света на Спасителя. Господ победил злото, а следователно, цялото наше човешко зло, което така тежко угнетява всеки от нас. Това е някаква виртуална реалност, тясно свързана с нашия вътрешен свят, всичко това е вътре в нас. Струва ни се, че събитията са обективни, а всъщност тяхното възприемане е субективно. Ето ние се радваме или скърбим, ето ние вършим дела благородни, честни или постъпваме подло. Ето ние живеем в съответствие с нравствените принципи или ставаме престъпници в прекия или преносния смисъл на тази дума. Ето всичко е вътре в нас. А обективно, ако говорим в мащабите на човешката история и даже метаистория, т. е. това, което излиза извън границите на историята, - там е само победата на Христос.

Какво означава това за нас? Това означава, че ние, застаналите редом с Христос, стоим на страната на силата, макар тази сила да се представя от твърде много хора като невероятна слабост. Ние стоим заедно с Бога, Чиято сила превишава всяка човешка сила. И наш дълг, най-напред, като служители на Църквата, но не само, дълг на всеки, който нарича себе си християнин, е да утвърждава Божията правда, борейки се със злото, с временното и преходното, много често субективно и виртуално, но принасящо реална скръб на хората. Ние сме призвани да утвърждаваме Божията правда и в големите, и в малките дела, и в личния, и в семейния живот, и в живота на нашето общество. Да служим на Възкръсналия Христос, да служим на Младенеца, родил се във Витлеем, означава да утвърждаваме Неговата правда за света и за човека, и това е най-великото призвание.

И затова „да не се смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте” - говори Господ на Своите ученици (Ин. 14:1). Тези думи от Неговата последна беседа с апостолите в навечерието на страданията са отправени и към всеки от нас: не се смущавайте, не се плашете, бъдете твърди, с вас е Божията правда. Ето защо ние наричаме Рождество Христово празник на надеждата, защото чрез докосването до това събитие ние се сдобиваме с голяма надежда, че и на нас, и на другите, и на целия свят ще бъде явена Божията правда - рано или късно, чрез радост или чрез скръб, чрез душевен мир или чрез страдания; и не съществува нищо, което би било по-силно от тази правда.

И на празника на Христовото Рождество, обръщайки се към всички вас, скъпи мои, аз ви призовавам да пазите вярата в сърцето, да я пазите крепко, неповредено, защото това е реалният фундамент за съграждане на живот, достоен за човека. Вярваме и се надяваме, че победата на Христос, вече извоювана, вече станала реалност, да се отобрази и в нашите действия, в действията на всеки човек, в действията на нашия народ и на нашето Отечество. Изпълнени с тази Рождественска надежда, още и още веднъж да изпросим от родилия се във Витлеем Младенец мир и разцвет на нашето Отечество, на нашата Църква и на всички, особено за тези, които, пазейки вярата в сърцето си, се стремят да живеят в съответствие с тази вяра. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев