ТАЛАНТИТЕ И СПОСОБНОСТИТЕ НА ХОРАТА, КОИТО СА РЕШИЛИ ДА ПОСВЕТЯТ СВОЯ ЖИВОТ НА БОГА, ПРИНАСЯТ МНОГОКРАТЕН ПЛОД (слово в Неделя 16-та след Петдесетница)

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! В този неделен ден ние чухме притчата на Господа Иисуса Христа за талантите. В нея се говори за това как на един човек господарят връчил пет таланти, т. е. пет парични единици, та той да ги използва за дадено дело. На друг човек господарят дал два таланта, а на трети – един талант. Тези, на които били дадени пет и два таланта, използвали своите таланти за работа и когато господарят се върнал, се отчитали пред него. „Ти ми даде пет таланта, аз придобих благодарение на тях още пет” − казал първият, а този, на когото били дадени два таланта, отбелязал, че благодарение на тях спечелил още два (вж. Мат. 25:20-23). Човекът, на когото бил даден един талант, казал на господаря, койтовму поискал отчет: „Аз зарових твоя талант в земята, защото знаех, че ти си жесток човек: жънеш, където не си сял, събираш там, където не си пръскал. Затова аз запазих твоя талант и ти го връщам” (вж. Мат. 25:24-25).

Тази притча ни казва как трябва да се разпореждаме с това, което Господ ни е дал. Неслучайно съществува поговорка: „Не заравяй таланта си в земята”. Ако отначало в притчата под „талант” се е разбирала парична единица, то в по-широк смисъл ние наричаме талант всичко това, което сме получили от Господа, в това число способностите, които Бог за нещо ни е дал.

Понякога се питаме, защо Господ дава различни способности, таланти: на някого едни, на някого – други, на един повече, а на друг − по-малко? Съвсем не, защото Той някого е откроил, а някого пренебрегнал, не защото Господ е възлюбил един повече, а друг − по-малко. Това става, защото на всекиго от нас Господ е дал някакъв „начален капитал”, за да го вложим в работа, та този капитал от нашите таланти, способности, възможности да принесе, в крайна сметка, двукратен плод.

Господ никого не е лишил от таланти − няма хора неталантливи. Хората започват своя житейски път в различни житейски ситуации, изходните позиции биват различни, но твърде много зависи от това каква житейска цел си поставя самият човек. Ако той си казва: аз съм готов да принеса всичко, което ми е дал Бог, в жертва Нему, аз съм готов употребя всички свои таланти и способности, за да принеса този плод, който Господ очаква от мен, тогава талантите на този човек по чудесен начин ще се умножат. Тогава той ще смогне да направи даже това, което съвсем не е очаквал от себе си, което превъзхожда неговите човешки сили и възможности, защото Сам Господ ще му помага в това, ще благославя неговите трудове, неговите усилия и целия му житейски път.

А случва се, човек си казва: „Бог ми е дал по-малко, отколкото на другите хора. Ето на този той е дал два таланта, на този − пет, а аз имам само един. Какво мога да направя с него? Мога само да го държа при себе си, а после в нужния момент, ако се наложи, да го върна на Този, от Когото съм го получил”. Иначе казано, човек живее, без да си поставя никакви житейски цели: той не върви напред, а просто стои на място. Ето от такъв човек Бог много строго ще потърси отговорност в деня на съда. Тогава именно Господ ще потърси сметка от човека, а не човекът от Господа, казвайки, защо Ти си ми дал не два таланта, не пет и не десет. Господ дава на всекиго толкова, колкото му е необходимо, за да употреби за полза получените таланти. Нали въпросът се заключава в това как човек се разпорежда с това, което му е дал Господ.

Има немалко хора, които са получили от Бога големи способности, но не са ги употребили за добри дела, в полза на ближните и в резултат са изпогубили и разпилели своите таланти. Те са погубили собствения си живот и, може би, са нанесли и вреди на заобикалящите ги хора. А дори скромните таланти и способности на тези хора, които са решили да посветят своя живот на Бога и да имат за ориентир в своите действия Божествените заповеди, несъмнено, ще принесат двукратен и многократен плод още в този живот, а в бъдещия живот Господ ще ги приеме като свои верни раби.

Трябва да помним, че всичко, което сме получили от Господа, е Негов дар за нас. Ние трябва да възвърнем това на Бога чрез нашите добри дела, чрез нашия християнски начин на живот. Във всеки момент Бог може да ни отнеме възможността да правим добро, да се разпореждаме със своите таланти, да употребяваме за работа своите способности. Господ дава − Господ взема; Той определя както времето на нашето идване, така и времето на нашето излизане от този свят. Господ ни помага във всичкото добро, което ние правим. Но ако ние се отвръщаме от Бога, тогава Неговото благословение ще престане да се разпространява върху нашите дела. И тогава, колкото и таланти да имаме, те не ще принасят плод, защото без Божието благословение човек нищо не може да постигне.

Ние трябва всеки ден да поставяме пред себе си въпроса: какви възможности имам аз днес да върша добри дела, какво мога днес да направя, та макар само на крачка да се приближа до това, което Господ очаква от мен. Всеки от нас знае, че ние имаме задачи пред ближните, пред членовете на семейството, пред хората, които ни заобикалят и, че имаме дълг пред Бога.

Нека молим Господ да ни даде ясно и отчетливо осъзнаване за това, което е необходимо, за да вървим по пътя към спасението. Нека просим от Него сили, отхвърляйки всичко зло, нечисто и греховно, което е във всеки от нас, да отглеждаме и възгряваме в себе си всичко най-добро.

Нека отправим към Господа молитва Той, със силата на Честния и Животворящ Свой Кръст, да ни укрепи в житейския ни път.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев