СИНЕРГИЯТА НА БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО В ДЕЛОТО НА ЛИЧНОТО СПАСЕНИЕ (слово след края на Божествената литургия в събота на първата седмица на Великия пост)

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Завърши първата седмица на Великия пост - особено време, когато благочестивите православни хора сутрин и вечер посещават храма, слушат псалми, молитвословия, умилителните думи на Покайния канон на преподобни Андрей Критски.

За съжаление, в наше време не всеки човек може напълно да следва строгата великопостна дисциплина, идвайки на богослужения в Божия храм два пъти на ден. Но даже тези, които са го посещавали само вечерта или само два пъти в седмицата - в сряда и петък - и тогава са могли да почувстват особената духовна, молитвена, покайна атмосфера на тези святи дни. В живота на всеки християнина тази седмица е особена, защото тя предоставя на човека удвоена възможност да се взре в себе си, особено съсредоточено, внимателно да поразмишлява за своя вътрешен живот. Ние всички сме въвлечени в безумния кръговрат на заобикалящия ни свят. Всеки ден поставя пред нас проблеми, които изискват внимание и решения - големи и малки, понякога ни е болно за нас, оскърбените и разтревожени. За разрешението на тези проблеми, за урегулирането на множеството житейски и професионални конфликти отиват всички наши сили и цялото ни време. У човека се създава определен житейски стереотип: сутрин той става, отива на работа или се занимава с още нещо - и всичко, което той прави, е насочено изключително за решаване на житейски задачи. Главното пък и „едното потребно” (Лк. 10:42), според Словото Божие, - вечният живот, грижата за душата – се намира сякаш в периферията на нашия живот. В най-добрия случай ние си спомняме за това, когато заставаме на домашна молитва (ако намерим време), а няма време - така, може би, само в събота или неделя, когато идваме в Божия храм. А нали още свети Йоан Златоуст обръщал внимание на това, че „всички препятствия към духовно преуспяване са в нас, в самите нас! Ако пък нещо отвън действа като препятствие, тогава това само служи като изобличение на нашето немощно желание, на нашето двоедушие, на нашата греховна повреденост”.

Първата седмица на Великия пост – това е особено поприще, което трябва да се стараем да преминем усърдно, ревностно, даже ако това е трудно. Нужно е да организираме своя живот така, че през първата седмица на Великия пост непременно да имаме време за посещение в храма, за молитва, за размисли за своя живот.

През изминалата седмица ние размишлявахме за пътищата и средствата на преодоляване на греховното състояние на човешката душа. Ние говорихме за това, че много голямо значение за преодоляване на това греховно състояние имат такива духовни средства, като молитвата, която ни съединява с Бога, постът, който възпитава нашата воля и съсредоточава нашите мисли върху главното, и, накрая, милосърдието, вършенето на добри дела, което незримо ни свързва един с друг. Тези три духовни оръжия трябва непременно да използваме в нашата невидима бран с греха, и, разбира се, не само по време на Великия пост. Ако ние искаме да вървим по пътя на духовното усъвършенстване, ако не искаме да вегетираме в греховното блато, ако искаме да разгърнем своите вътрешни сили, тогава молитвата, въздържанието и добротворството трябва да станат неотменна част от нашия всекидневен живот.

На трудния път на духовното възхождане на човека е необходимо да обръщаме особено внимание на състоянието на своя ум, на своята воля и своите чувства, за чието възпитание ние също говорехме през изминалите дни. Ако не направим това, тогава отначало нашият ум ще попадне под влияние на помислите – на греховните мисли, с които, собствено казано, и започва човешкото падение, после, ако не убием в себе си възникналата мисъл за грях, нашата воля бива поробена от греха и, накрая, нашите чувства също се оказват в греховен плен.

Много важно е да възпитаваме волята, защото именно с волево усилие човек е способен да се въздържи от извършване на греховни постъпки. Но най-важно е възпитанието на сърцето, възпитанието на душата, което се заключава в придобиване на добродетели. А добродетелта се появява тогава, когато изгоним порока. Ако в продължение на дните на Светата Четиридесетница ни се удаде да се избавим макар и от най-малкия свой порок, тогава на неговото място непременно ще дойде добродетел.

Работата над самите себе си изисква голямо напрежение на ума, волята и чувствата. „С много трудове и подвизи, в продължение на време, след изпитания и различни изкушения душата постига духовно възрастване” - поучава ни преподобни Макарий Велики. Но ще бъде най-дълбока грешка да считаме, че духовното възрастване е само наше, човешко дело. Ще бъде голямо заблуждение да предполагаме, че е достатъчно само да концентрираме своето внимание, да напрегнем волята си - и можем да победим порока и да възрасте добродетел.

Грехът притежава огромна притегателна сила, защото се вдъхновява от дявола, който е по-силен от човека. И неговият ум, неговата воля, неговите зли чувства са по-силни от нашата воля, от нашата мисъл и нашите чувства. Затова да се освободим от притеглянето на греха, от порока, опирайки се изключително на своите сили, е невъзможно. Ето защо апостол Павел казва в Посланието до Ефесяни: „по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали” (Еф. 2:8-9). Апостолът учи, че преодоляването на греха може да се извърши само със силата Божия, защото Бог неизмеримо е по-силен от дявола. И когато Бог ни съобщава Своята благодат, Своята енергия, Своята сила, ние с тази сила, с тази енергия преодоляваме греха.

Някои хора питат: „А нима не може да бъдеш добър човек и в същото време невярващ? Нима, за да правиш добри дела, трябва непременно да ходиш в храма?” Отговорът е такъв: разбира се, можеш да бъдеш добър човек и да вършиш добри дела, бидейки невярващ, а ето да спасиш душата си не можеш. Царството Божие в душата не може да се придобие без вяра и без Божията благодат. Без вяра можеш да бъдеш симпатичен, добър човек, а ето да преодолееш в себе си греха, без силата на Божията благодат, не можеш. В това и се заключава смисълът на това послание, което Църквата днес отправя към света, в това число и към добрите, възпитаните, доброжелателни, но невярващи хора. Разбира се, по-добре е да бъдеш добър, отколкото зъл. И ако човек, опирайки се на своето възпитание, на семейните или други традиции, е способен да развие в себе си добри качества - слава на Бога, но такъв човек още повече трябва да знае, че той е близко до Царството Божие, той, може би, е на една крачка от него, само че да престъпи прага на това Царство без силата на Божията благодат за него е съвсем невъзможно.

Господ призовал „не праведници, а грешници към покаяние (Мат. 9:13; Мк. 2:17). Но и към добрите, благонамерени хора също е насочено Словото Божие, призовавайки ги да открият своите сърца за среща с Бога, да приемат Неговата сила, Неговата енергия, Неговата благодат за преобразуване на своя вътрешен свят, за достигане на Царството Божие. Благодатта Божия по особен начин ни се преподава в Църквата, където живее и действа Светият Дух. Със силата на Светия Дух ние си спомняме за събитията, свързани с Пришествието в света на Спасителя. Чрез тези възпоменания, извършвани не от човешкия разум, но със силата Божия, ние ставаме съучастници на всичко това, което Бог в Христа е извършил за нас.

Това тайнствено възпоменание със силата на Светия Дух се именува тайнство на Църквата. Чрез църковните Тайнства ние ставаме съучастници на живота, страданията, смъртта, „на дневното Възкресение, на възхожданетото на Небесата, на сядането отдяс­но на Отца” и даже на Второто и Страшно Пришествие, защото у Бога няма време. Със силата на Светия Дух ние чрез Тайнствата влизаме в Божествения живот и ставаме причастни на всичко това, което Бог в Христа сторил заради нашето спасение. По особен начин това възпоменание, свещено и тайнствено, се осъществява в момента, когато Църквата, заедно с епископа или свещеника, събрана около Престола Божи, извършва най-святото тайнство на Евхаристията. Чрез причащаване с Тялото и Кръвта на Спасителя ние съучастваме в делото на спасението, което Той извършил, и, вкусвайки истинското Тяло и истинска Кръв на нашия Господ и Спасител, придобиваме великия дар на благодатта, с който се и опрощават нашите грехове, и се изменя нашето вътрешно състояние. Само е важно да помним, че този дар ни се дава поради изкупителните заслуги на Господа и Спасителя и в отговор на нашата вяра и нашите усилия.

А какво да кажем за поста, молитвата, добрите дела? – Това са тези средства, с които ние подготвяме душата си за приемане на Божествената благодат. Спасява ни благодатта, но без нашите усилия и благодатта е напразна. Ако ги няма нашите усилия, то тогава причастяването със Светите Христови Тайни става не за спасение на душата а „за съд и за осъждане”. На Господа било благоугодно спасението на човека да се извършва не само с Неговата сила, но и при участието на хората. А нашето участие се изразява в опити да ограничим греховните стремежи на своята природа, да встъпим с Бога в молитвено общение, да се научим да взаимодействаме един с друг, бидейки тясно свързани чрез милосърдието. Спасението на човека се извършва в Църквата Христова, със силата на благодатта, в отговор на нашите човешки стремежи.

Великият пост, помагайки ни да прозрем тайната на спасението в Христа чрез Църквата, ни учи също как трябва да строим своя живот, за да бъдем достойни за Божествения дар на вечното спасение. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев