Версия за печат

Сърдечно поздравявам всички вас с един от големите дванадесет празници Благовещение на Пресвета Богородица. „Благовещение” на гръцки е Εὐαγγελισμός. Тази дума има същият корен, както и „Евангелие”, защото благовещение – това е Благата вест, която Бог чрезАрхангел Гавриил предал на Дева Мария. И Евангелието, което станало резултат от въплъщението на Сина на Дева Мария, на Сина човечески и сина Божи - това е Блага вест, но вече не към един човек, а към целия човешки род. Евангелието – това е блага вест, а преведено на съвременен език, това е щастлива вест. Понякога ние със страх питаме човека, който казва, че има нещо ново за нас - нещо лошо ли е това и нещо добро? И се радваме, когато той казва: добро е. Даже добрата човешка вест е способна да ни успокои, да повдигне настроението, да вдъхне сили, а какво пък да кажем за Божествената добра, блага, щастлива вест, която се съдържа в Евангелието? Това е същата тази вест, която действително е способна не просто да ни повдигне настроението, но и по радикален начин да измени нашия живот, да го подчини на Божия закон и, следователно, на това добро, което носи на хората този закон.

Бог никога не натрапва Своята воля на човека, Той остава сякаш в сянка. Понякога това навежда съвременния човек, привикнал да се опира на силата на ума, на силата на властта, на силата на парите, на силата на науката, на силата на образованието, към мисълта, че въобще няма Бог: „Къде е Той? Аз не Го виждам. Аз знам какво е властта; знам какво са парите; знам какво емоето здраве и моите способности; а ето що е Бог, аз не зная, защото аз всичко правя сам за себе си. А къде е Той, какво място заема в живота?” Но от тези въпроси никак не зависи самото съществуване на Бога. Той е в сянка, Той не е видим, но във всеки момент в отговор на нашата молба към Него Той излиза от тази сянка и прави с нас непостижими дела, когато ние с удивление казваме: „Това е чудо!”

Ние трябва с доверие да се отнасяме към всичко, което идва при нас свише. Ние не трябва да поставяме своето човешко упорство и горделивост като преграда за действието на Божията благодат. И пример за това ни е показала Дева Мария. Тя би могла да постави упорството, неразбирането, а, може би, даже и девическата гордост като преграда за тази вест, с която се обърнал към Нея ангелът. Нали не с криле дошъл при Нея Гавриил, а в човешки образ; и Тя, може би, и не разбрала веднага, че той е ангел. Дошъл някой и Й казва: „Ти ще родиш, без мъж, Син, и Този Син ще бъде Син Божи, за Когото е приготвен престола на цар Давид, и Царството Му не ще има край”. Можем да си представим смущението на съвсем младата девойка, почти момиче, Която слуша тези думи и колко много причини имала Тя да постави бариера на тази вест: „Не мога, боя се, не разбирам, иди си”. А вместо това само простите думи: „Аз съм рабиня Господня; нека бъде според думата ти” — ни възторг, ни радост, ни ръкопляскания, ни страх, а предаване Себе Си в Божиите ръце.

Примерът на Дева Мария трябва да научи всички нас на отношения с Бога. Ние трябва по-често да се предаваме в Божиите ръце. Ние трябва по-често да молим Господ да ни Се яви в нашия живот, да стане видим в нашия живот. И Бог отговаря на тази молитва - отново не в гръм и не в мълнии, не с някакви радикални решения. Той се докосва до нас с леко благодатно докосване, в някакъв момент ние разбираме, че ставащото с нас – не е от нас, не е от нашата сила и не е от каквато и да е друга човешка сила, а от силата Божия.

Нека примерът на Дева Мария, приела вестта за раждането на Спасителя със смирение и покорност на волята Божия, да бъде за нас велик пример за построяване на нашите отношения с Бога. Вместо горделивия въпрос: „Къде си Ти?” или „Защо Ти постъпваш така, къде е справедливостта?”, - ние трябва да кажем: „Ние сме Твои раби, Господи, нека бъде според думата Ти”. Поздравявам ви с празника! Нека Покровът на Царицата Небесна да пребъдва над нашето Отечество, над народа, над нашата Църква, съединявайки всички нас с вярата и помагайки да възрастваме от сила в сила. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев