ВЗЕМИ КРЪСТА СИ И МЕ ПОСЛЕДВАЙ (МАТ. 16:24) Слово в Неделя трета на Великия пост (Кръстопоклонна)

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сегашният деннасочва нашите погледи към изображението на Кръста Господен и подбужда към размишления за смисъла настраданията на Спасителя. Тези размишления ни помагатда разберем причините, поради които ние постим и сестремим към духовно усъвършенстване. Днес би ми се искало да поговорим за това как кръстът ни помага да станем по-добри.

На изображението на православния кръст ние виждаметри греди. Едната – най-голямата, надлъж която били прострени ръцете на Господа; горната, с по-малъкразмер, - възпоменание за табличката, на която било написано името на Спасителя: „Иисус Назорей, Цар Иудейски” (Ин. 19:19); към третата, долна греда били приковани нозете на Спасителя. В символическото, духовно тълкувание на това какво е Кръстът Христов,тази долна, наклонена греда има особено значение.Нейният издигнат край символизира благоразумнияразбойник, който от дълбочината на своето страдание,защото той бил също пригвозден към кръста, съзрял в Спасителя Бога и Божия Син, Месията. А спуснатият надолу край на гредата напомня за другия разбойник -този, който въпреки същите кръстни страдания, така и не видял нищо, но, обладан от злоба, заедно с разпъващитехулил Иисуса Христа.

Тази долна греда напомня по себе си везни, едната чашана които е устремена нагоре, а другата - надолу; потакъв начин, Кръстът Господен представлява по себе синякакво мерило за истината, мерило за праведността. Нонали кръстът – това са страдания. По какъв начинскърбите на човека могат да станат мерило на истината? Как от пропастта на страданията може да се открие предчовека дълбочината на правдата или бездната набеззаконието? Напълно очевидно е, че в страданията се разкрива правдата, доколкото Сам Господ явил на хоратаспасението чрез Своите страдания. Бидейки Всемогъщ,Той би могъл да донесе спасение, например, чрез политическа сила или организация на живота - именно това и чакали иудеите от Месията. Те очаквали, че Той ще дойде, ще прояви сила, ще освободи еврейския народ от римската окупация, от житейски грижи, отнесправедливостта, бедността, болестите и щеорганизира живот, който ще бъде благополучен, процъфтяващ, безопасен и радостен. А дошъл друг Месия, Който не използвал никаква човешка сила заспасението, но Който приел върху Себе Си страдания.

Ако Всемогъщият Бог избира за спасение на човешкиярод страданията, тогава това означава, че в тях езаключен някакъв особен смисъл, разбирането на койтосъдържа в себе си някакъв ключ към човешкото щастие, към което ние се стремим, защото нищо не го разрушава така, както мъката. Болести, неуспехи, скърби, конфликти - ние бягаме от тези страдания. Но ставатака, че не можем да избягаме от тях. Такова страдание, което не можем да избегнем, което не можем дапреодолеем със силата на своя разум или воля, сенарича кръст. Кръстът е това, което не може да свалим от плещите си. Не във всяко страдание ни се откривасмисълът на битието, но само в това, което онтологически, съществено ни е присъщо в дадениямомент и от което ние не можем да се освободим. Невсеки кръст е мерило за праведност, но само този, който Бог допуска да вземем върху себе си.

Каква пък сила е заключена в страданията на човека? -Всъщност, в страданията, в скърбите се захвърлятвсякакви маски и се заличават всякакви условности, човек става самия себе си, той ясно вижда своитевъзможности, точно знае какво може и какво - не. Имайки възможност да се осланя само на собствените сисили, човек става абсолютно „оголен” пред лицето наБожествената правда. Ето тук се определя, проявява сесъщността на човека: и доброто, и злото, и правдата, и лъжата – всичко се проявява в моментите на страдания.

Благоразумният разбойник видял в страдащия, пребит, окървавен, унижен, разпнат човек Божия Син. Но как евъзможно това? Как може в нещастника, Когото всичкинаричали престъпник и Когото пригвоздили към кръста, за да бъде наказан със страшното смъртно наказание, давидиш святост, чистота и Божествена сила? - Товастанало възможно, защото разбойникът сам страдал и от дълбините на своето лично страдание видял и свояталъжа, и Божията правда. Другият пък разбойник сеозлобил още повече, той не виждал правдата и лъжата,той само искал да се избави от този кръст, искал да спресвоите страдания, а във висящият редом с него човек виждал виновника за тях. Присъединил се къмхулителите, които искали Спасителят да покаже Своятасила и да слезе от кръста, той казал: „Слез от кръста! Спаси и Себе Си, и нас!” (Мк. 15: 30).

Същото се случва и с нас. В ежедневния живот нашетоистинско лице нерядко е скрито под различни маски, многообразни обстоятелства често изкривяват нашияоблик. Но когато застанем пред Бога в своите страдания, когато няма на какво да се опрем, тогава и се показванашата истинска същност и ние от дълбините на своитестрадания или зовем към Бога, или роптаем против Него. Господ ни призовава да носим своя кръст: който иска да върви след Мене... да вземе кръста си, и Ме последва(Мат. 16:24; Мк. 8:34; Лк. 9:23). Той спаси човешкиярод чрез Своите страдания, затова ако и те се допускат за нас, ако върху нас се възлага кръст, това се извършва за нашето спасение, за да можем от бездната на своето страдание да видим Бога, както Го видял благоразумниятразбойник. Кръстът служи на нашето спасение, именнозатова Господ така строго и направо казва: вземи кръстаси! – Не го оставяй настрана, не мисли струва ли си да го вземеш, но го вземи смело, защото без този кръст няма да се спасиш.

Не можем да придобием спасение без кръста, бездушевни страдания - в това е силата на християнскоторазбиране за живота. За християнина страданието придобива голям смисъл: то не е безумие, не е нелепо стечение на обстоятелствата, не е това, от което трябванезабавно да бяга, а средство, което може да се обърне в голяма полза за душата, важно е само, в момента на преминаване през скърби, в нашето сърце да има вяра и доверие към Бога, Който ги е допуснал за нас. Само с такива мисли ние можем да се справим със скърбите, без да се предаваме на безутешни емоции, без да сетерзаем, а поверяйки себе си на волята Божия. Именно такова разбиране за страданията дава на християнина голяма сила и човешката история знае множество примери за това. Да бъдеш християнин означава предивсичко да умееш да носиш своя кръст, та чрез него да получиш особено духовно зрение, умение да различавашдоброто от злото, способност да виждаш Бога и Неговатаръка в своя живот и, следователно, да чувствашНеговото присъствие, да укрепваш във вярата и даставаш по-добър. Ето по такъв начин кръстът помага начовека да стане по-добър, отваряйки пред него дверите на спасението.

Нека не сваляме от себе си нашите кръстове, да не роптаем против Бога за това, че Той ни е възложил именно на нас тези, а не други бремета. Но с любов и доверие към Господа да издигнем на раменете сивъзложените ни от Него кръстове и да ги понесем през животажизни с дълбоката убеденост, че всичко това се извършва за нашето спасение. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев