СЛОВО ЗА СВЕТИЯ МЪЧЕНИК АВРААМИЙ БЪЛГАРСКИ

Версия за печат

Да възхвалим доблестния мъченик и страдалец Авраамий, който укрепяван от силата Божия, положи душата си за Христа” (из тропара на мъченика).

Братя и сестри, ако разтворим църковното календарче, ще видим, че след имената на повечето Божии угодници е указан техния произход, тяхното родно място или мястото, където те са се подвизавали или увенчали с мъченическа кончина.

Днес отбелязваме паметта на св. мчк Аврамий Български. Той се е родил и живял във Волжско-Камска България. Както знаете, Волжско-Камска България е едно от многото държавни образувания на българите. Тя е основана през втората половина на 7 век от българите, предвождани от кан Котраг – един от синовете на кан Кубрат. Тази държава обаче в продължение на повече от век се намирала в сянката на едно от другите български държавни образувания – това на Хазарското царство, основано от най-големия син на кан Кубрат – бат Баян. През 922 г. Волжско- Камска България приела официално исляма.

Св. Аврамий живял във Волжско-Камска България в края на 12 и началото на 13 век и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите съотечественици. Той бил заможен човек, занимавал се с търговия. Отличавал се с необикновена състрадателност и отзивчивост към бедстващите и страдащите и не жалел средства да им помага. Посещавайки руски градове и общувайки с руски търговци, той проявил задълбочен интерес към православната християнска вяра. Божията благодат докоснала сърцето му и уверил се в истинността на Христовото учение, той приел свето Кръщение.

Въодушевен от ревност по християнската вяра, Авраамий, пребивавайки по търговски дела в столицата на Волжско-Камска България – гр. Болгар, започнал да благовести Словото Божие на своите сънародници. Неговите съотечественици не само не проявили интерес към неговата проповед, но и се подразнили, че въпреки техните увещания, съвети и заплахи, той не желае да остави Христовата вяра. Те го заточили известно време в тъмница, а после виждайки неговата твърдост във вярата, отсекли първо ръцете му, после нозете и накрая главата му.

Св. Авраамий завършил мъченически земния си живот на 1 април 1229 г. Руски търговци благоговейно погребали тялото на мъченика на християнското гробище край град Болгар. При гроба му скоро започнали да стават знамения и чудеса, послужили като повод за почитанието към светеца, което скоро се разпространило из цяла Православна Русия.

Братя и сестри, мъченикът Авраамий ясно осъзнавал, че земният живот е подготовка за вечността, а вечността зависи от нашето вътрешно състояние: или да бъдем с Христос, или да се откажем от своя Спасител. И ние често сме изправени пред избор да бъдем ли с Бога или не. Понякога ние прогонваме Бога от нашия живот, защото Той ни пречи да задоволяваме всички наши временни потребности. Подвигът на св. мъченик Авраамий ни внушава как да живеем и към какво да се стремим в този суетен, размирен и греховен свят. Нека просим неговото молитвено застъпничество пред Бога да не оскъдява вярата ни, да се стараем да търсим, преди всичко, Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ни се придаде. Амин.