ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е денят за възпоменаване на Светите спасителни Страдания на нашия Господ Иисус Христос. Пророк Исаия ни говори за Христос разпнатия, за Христос измъчвания: „Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието на нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме”.

Днес ние с вас се съразпънахме с Христос, ако може така да се каже, когато ние през цялата Страстна седмица възпоменавахме Неговите честни страдания, Неговия живот, Неговите последни минути, Неговото погребение, Неговото бичуване, Неговия трънен венец, Неговата багреница, Неговото разпятие и страшното умиране на кръста.

За простите хора са много важни последните думи на близките им хора, те си спомнят последните думи на баща си или на майка си, или завета на своя учител, или на близък човек и това става за тях благословение за целия им живот, защото те сякаш  изпълняват тяхното последно желание. Даже в света е прието да се изпълнява последното желание на умиращия човек. Във всеки случай, някога това е било именно така. Когато хората умирали с християнска кончина, безболезнена, непосрамена, мирна; когато майката или бащата призовавали своите деца и нещо им говорили в края:  как да живеят, с кого да се помирят, с кого нешо да поделят, на кого какво ще остане; това завещание било най-главното и определящо за целия им живот.

Когато ние с вас през цялата Страстна седмица си  припомняхме Евангелието и  последните дни и часове на нашия Господ, какви последни думи, какви конкретно седем думи, седем фрази е казал Христос от кръста, та това по някакъв начин да стане за нас ориентир в нашия живот? Когато разпъвали Господа, първите думи, които Той произнесъл, били именно тези: „Господи, прости им! Те не знаят какво правят!” И именно върху тези думи ние трябва да се ориентираме в своя живот, когато изведнъж, както ни се струва, някаква клевета, или лъжливо обвинение, или някакви неприятности ние понасяме от своите роднини и близки. Христос пръв ни е показал пътя към спасението: всепрощение, себеразпъване заради своите роднини и близки. „Господи, прости им, понеже не знаят какво правят!”

Както казвал старецът Паисий Атонски: „Включвайте добрия помисъл, не нарочно, не със зло”. Веднъж псалмопевецът Давид, когато го гонели; когато неговите слуги били готови да извадят меч и да се справят с неговите гонители, казал: „Оставете ги, защото Бог им е казал да ругаят Давид!”

Какви думи още слушаме от кръста? Редом с Него умирал разпънатия заедно с него разбойник и той се обърнал към Него с думите: „Господи, приемам заслуженото според делата ни; спомни си за мене, Господи, в Твоето царство!”  И какво тогава чул той? „Сега ще бъдеш с мене в рая!” На кого било казано това? На човек, чиито ръце били целите в кръв. Но между покаянието и рая няма почти никакво разстояние.

Веднаж ученик попитал учителя: „Къде се намира Бог? Къде е небето и къде е земята?”. И тогава той отговорил: „Там, където има покаяние, там земята става небе; самото небе слиза на земята”. Златоуст веднаж казал: „На ангелите не е свойствено да падат, да падат и стават е свойствено на хората; а паднали, никога да не стават е свойствено единствено само на бесовете. И ние ще бъдем осъдени не за това, че сме паднали, а за това, че ние, паднали, не сме станали”. И по-нататък Златоуст казва: „Нашите грехове – това са шепа пясък, хвърлена в морето”. „Не – казва той, – аз греша; морето има предел, а Божието милосърдие няма предел”.

Ето и ние в нашия живот, някакси сме го проживяли, някакси сме преминали този Велик пост, в който сме се надявали и да принесем плодове на покаяние, и да принесем на Христа и любов, и добродетел, и милосърдие, и състрадание; но почти напразно е преминал този пост. Но ние всички трябва да знаем, че само една покайна молба, ще достигне небето, ако е от все сърце. „Приемам заслуженото според делата ми!” – трябва да каже от цялата си душа човек вътре в своето собствено сърце, и само тогава ще чуе Божествения глас на Христа-Спасителя: „Сега ще бъдеш с Мене в рая!”

Всички ние, когато сме в благополучие, когато имаме охолство, доволство, добро настроение и самочувствие, тогава ние, може би, биваме движени от заповедите на любовта към Евангелието, един към друг. Понякога заради Бога ни се иска да бъдем  милостиви, да вършим добри дела, когато имаме настроение, и когато имаме възможност за това. А Господ с други думи е показал, че даже тогава, когато нямаш нищо, даже тогава, когато наближава последния ти дъх, ти и тогава трябва да живееш заради другите, ти и тогава трябва да се ръководиш в своя живот от чувство на любов.

Господ (вие сами знаете как е било това) е претърпял страшни страдания на кръста, и умиращ, изведнъж вижда Своята страдаща, плачеща Майка. И Той в този момент казва, обръщайки се към ученика, към Иоан Богослов: „Чадо, ето Майка ти!” А обръщайки се към Своята Майка казва: „Жено, ето синът ти!” Знаейки, че Неговата Майка ще остане сама, без Него, без помощ, без застъпничество, без закрила, и връчва цялото човечество в лицето на Иоан Богослов на Божията Майка: „Жено, ето синът ти!”, а на Иоан Богослов: „Ето, Майка ти!”, показвайки ни, че до последния си дъх човек трябва да мисли в своя живот не само за себе си, но и за своите роднини и близки.

На какво още ни учат думите на Господа? Когато след всички тези страшни мъчения, терзания Господ изведнъж преживява такава страшна богоизоставеност, т. е., изпитал цялото наше човешко естество докрай, сякаш в този момент Божественото естество, с което Той бил съединен несливаемо, неразлъчно, неразделно, неизменно, изведнъж отстъпва от Него; и изведнъж Той остава така, както понякога ние можем останем сами, сам самин със своята смърт, със своето умиране. И Той възклицава: „Боже, Боже, защо си Ме оставил?” Ако Бог преминал през това изпитание – изпитанието на богоизоставеността, тогава и всеки човек в своя живот ще премине през своята Голгота, и всеки човек ще премине през това състояние, ако той не е привикнал в живота да диша с Бога, да живее с Бога, и да умира с Бога.

Понеже ние, подвизавайки се в своя живот, някакси всеки ден умираме с Христос, и ще пеем тези дивни пасхални песнопения, които са изпълнени с най-дълбок смисъл. „Вчера се погребах с Теб, Христе, а днес, когато Ти възкръсваш, с Теб възкръсвам; вчера се разпнах с Тебе, но Сам Ти, Спасителю, ме прослави със себе Си в Твоето Царство!” „Вчера се погребах се с Теб” – ще пеем ние на пасхалния канон такива думи; и ще умираме с Христос, и ще има надежда и ще възкръсваме с Него. И за всички нам е пример Неговото човешко естество, че след като е разрушена смъртта, не трябва да се боим от смъртта. Никога човек не ще стигне до такъв предел, какъвто достигнал Христос, до състояние на богоизоставеност, ако неговите ум, душа и сърце са винаги с Бога.

Какви думи ние още ще чуем от кръста? „Жаден съм!” Легионерите помислили, че Той иска да пие. Наблизо се намирал съд с оцет и жлъчка. Един от воините напоил гъба, нанизал я на копие и я издигнал към Христос, та макар и малко да навлажни Неговата запекла се от кръв и жажда от загубата на кръв уста. Господ вкусва тази жлъчка и този оцет.

Имала се предвид не само тази човешка жажда, жаждата за обикновена вода, но жаждата за спасението на човешкия род от греха, проклятието и смъртта. Господ вместо вкусването от Адам на забранения плод, когато той престъпил волята Божия, вместо него вкусва всичката тази жлъчка, всичкия оцет, вкусва всичката скръб, всичката клевета, всичките страдания, всичката човешка немощ, грях и злоба; вкусва и изпива страданията до най-последната капка.

А когато всичко това отминало, Господ казва други думи: „Свърши се!” Какво се е свършило? Сбъднало се спасението на човешкия, извършило се изкуплението и била принесена тази кръвна Жертва, за да се изкупи целия човешки род от греха, проклятието и смъртта. Да вземе върху Себе си всичките грехове на целия свят и в Самия Себе Си да изцели падналия Адам, а в Адам и целия човешки род.

И какви думи ще чуем по-нататък, които сме чули от кръста? „В Твоите ръце, Господи, предавам духа Си!” Само изминавайки целия евангелски път докрай, само изминавайки целия свой житейски кръстен път, само изпил цялата чаша, която ни дава нашият Отец  Небесен, изпълнил волята Божия, само тогава може човек докрай да има надежда. „В  Твоите ръце”, не в някакви други, в Твоите Божии, „В Твоите ръце, Господи, предавам духа си!”

Да даде Бог целият ни живот да бъде изпълнен с пътя Христов, целият ни живот да премине според евангелските заповеди, за да имаме с вас надежда за възкресение, за да имаме надежда, и в момента на нашето умиране да можем да кажем тези думи: „В  Твоите ръце, Господи, предавам духа си!”

И днес ние стоим пред тази гробница, тялото Господне е погребано и почива в светия гроб, запечатан с печат е Неговия гроб, и изглежда, че всичко е свършено. И тогава, преди две хиляди години, учениците преживявали, нямали никаква надежда; и „утробата на Майка Му се разкъсвала”, както ние днес чухме плача на Богородица в чина на погребението.

Но ние с вас сме деца на Евангелието, ние с вас сме синове на възкресението. И именно днес, струва ни се, в този погребален, печален и особено покаен ден, зад този гроб вече се съмва, зад този гроб вече се зазорява и вече се забелязва светлото Христово Възкресение. Ние чухме пророчеството на Иезекиил: „Кажи, ще оживеят ли тези кости?” И тогава пред очите на пророка костите започнали да се обличат в плът, в кожа. Това било пророчество за всеобщото възкресение, което чака верните, а значи, чака и нас, синовете на възкресението, които имат надежда на това възкресение.

Да даде Бог целият ни живот да премине именно под тази светлина, озарен от слънцето на Христос, от тази истина за Христовото възкресение, Който казал: „Аз дойдох, за да имате живот, и да имате в изобилие”, и че „ще дойде този ден и ще дойде този час, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божи, и, като чуят, ще оживеят. И ще възкръснат тези, които са правили добро – ще възкръснат за живот, а вършилите зло – ще възкръснат за осъждане”. И ние с вас се надяваме да възкръснем за живот, защото някой от мъдрите наши поети е казал: „Смъртта е приближаване към живота, към този живот, където няма смърт”.

И ние, по време на пасхалното песнопение, по време на пасхалната служба, ще чуем думите на Иоан Златоуст: „Где ти е, смърте, жилото? Где ти е, аде, победата?” Възкръсна Христос, и няма ни един в гроба; възкръсна Христос, и ликуват ангелите; възкръсна Христос, и ние ще съвъзкръснем с Него със силата, любовта, милостта, добротата, чудото, благоговението и благодатта на възкръсналия наш Господ Иисус Христос. Да стане това с всички нас! Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев