СЛОВО В ПАСХАЛНАТА НОЩ

Версия за печат

В тази нощ ние ставаме съпричастни на най-великото и най-важното събитие за човешкия род – Възкресението от мъртвите на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. В продължение на много години, десетилетия, столетия, хилядолетия Църквата се събира в тази нощ под сводовете на светите храмове, та със запалени свещи да излезем заедно, възпоменавайки как светите жени-мироносици в тъмнината на нощта отивали към Гроба на Спасителя, отивали, за да Го оплачат, а срещнали зарята на Светлото Христово Възкресение.

Така било преди много години, и отново, въпреки какви ли не исторически перипетии и даже гонения, Църквата отново се събира. Хората се събират в храмовете, за да посрещнат празника на Светата Пасха. Със свещ в ръка, с червени пасхални яйца, с осветен козунак. Днес ние трябва да си зададем въпроса: какво е за нас Пасха? Нима само тези атрибути, които ние държим в ръце и тази пасхална храна, която ние донасяме за освещаване в храмовете? Ако това е така, тогава, безусловно, жалко за човешкото общество.

Самата дума „Пасха”, древната еврейска дума, означава „избавление”. Избавление от ангела на смъртта, който минавал покрай домовете на поробения еврейски народ в Египет, избавление от робство и плен. Но струва ли си днес да говорим за робство и плен, когато ние живеем в свободен свят, когато всичко ни е достъпно и някои считат даже, че всичко е позволено? Може би, при такава свобода смисълът от това избавление, от Пасха, пропада? По никакъв начин! Доказателство за това е съвременното на нас общество, когато свободни хора в свободна страна се опитват да изменят своя живот. Менят се политическите строеве, държавното и световно устройство, един закон се сменя с друг и човек, изглежда, би трябвало да става по- свободен. Но това не става. Някаква пелена свързва и сковава човека. Значи, свободата – това не е само свобода от закона, от границите, от съществуващи светопорядък. Значи, истинската свобода е друга.

Каква е тази свобода? Това е свобода на човешкия дух, свобода нравствена, духовна. Така характеризирали свободата нашите велики предци, велики в битките и велики в света. Към тази свобода те се стремили, нея жадували, нея разбирали като избавление от греховното робство, от неправдата на живота, от порока, който произраства в човешкото сърце и се опива от човешките сокове, унищожавайки всичко това, което би могло да произрасте като добро.

Тази свобода донесъл на човека Христос. Той избавил човека от смъртта, която била донесена в неговия живот от греха. Той дарувал освобождение. И затова днес ние ще пеем впечатляващите думи: „Твоето Възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват на небесата, и сподоби и нас на земята с чисти сърца да Те славим”. Как може да слави Бога човек, който е обременен, намира се в робство? Един от богословите е казал: ”Да слави Бога, да Го прославя може само този, който е осъзнал себе си като роб, който е бил в робство и когото са освободили на неимоверно скъпа цена”. Цената на нашата свобода е Кръстната смърт на Спасителя и Неговото Възкресение. Да видим тази цена, да видим тази светлина можем, както е казано в църковното песнопение, само с чисти сърца, със сърца, непомрачени от неправдата. Ако сърцето е помрачено, тогава всичко наоколо се представя на човека в изопачен вид. Затова и той не намира свобода нито в либерализацията, нито в построяването на нови обществени доктрини. Истинската свобода е възможна само в чистотата на сърцето, в духовността и високата нравственост. За това ни напомнят днес всички песнопения, прославящи Възкръсналия Господ.

Тази истинска свобода, която ни е дарувана с безценната Кръв и Кръстните страдания на нашия Господ и Спасител, желая на всички вас, скъпи мои братя и сестри! Нека благословението на Възкръсналия Господ, светлината на Неговото Възкресение да просвети душата и сърцето ни, за да смогне нашият народ да се избави от духовната и нравствена несвобода и да стане истински свободен заедно с победилия със Своята смърт смъртта Господ Иисус Христос.

Поздравявам всички вас, скъпи мои братя и сестри, със светлия и радостен празник на Пасхата Христова! Нека радостта от Възкръсналия Господ никога да не напуска вашето сърце. Случват се много изкушения, съмнения, съблазни, скърби, които, струва ни се, е невъзможно, да преодолеем. Но когато в нашето сърце се разгори пламъка на Пасхата Христова, когато ние възпоменаваме, че Господ е възкръснал от мъртвите, когато ние възпоменаваме, че Господ е победил със Своята кръстна смърт смъртта, всички тревоги, вълнения на този свят, които са временни и преходни, отстъпват от нас, защото Бог се вселява в нашия живот.

Тази вечна жива радост желая на всички вас, на вашите близки, на вашите семейства. Споделете радостта от Възкресение Христово със всички, които не са смогнали днес да дойдат в храма, но които са жадували, които са се молили, които са чакали този празник. Споделете тази радост с тези, които не са чували никога за Възкресение Христово, също като Мария Магдалина, занесете на тези хора пасхално яйце и кажете: „Христос Воскресе!”. По-голяма от тази проповед няма в живота. Нека вярваме в това, че радостната вест за Възкресение Христово ще достигне до огромно количество сърца, ще ги промени към по-добро. Честит празник! Христос Воскресе!

Превод: Прот. Йоан Карамихалев