ДАДЕН НИ Е ЗАЛОГ ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ. НЕДЕЛЯ 4-ТА СЛЕД ПАСХА, НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

Версия за печат

По време на Своя земен живот Христос нееднократно предпазвал хората да не изпадат в нехайство. Веднъж Той разказал притчата за човека, който бил напуснат от „нечист дух”. Този зъл дух не могъл да намери за себе си покой, скитайки се по безлюдни места, и отново се завърнал при човека, който, обаче, за времето на неговото отсъствие не се потрудил да приеме Светия Дух в своето сърце. Видял оставената от него душа очистена от покаянието, но не запълнена с даровете на благодатта, той „отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там”. И тогава човек изпада в по-лошо състояние, отколкото преди (Мат. 12:43-45).

В дните на тържеството на Пасхата Господня Църквата ни напомня за опасността от немарливото отношение към нашето спасение, за да не ни постигне участта на душата, оставена на злото, но не приобщила се към доброто. В тази неделя ние слушаме предупреждението на Спасителя към изцеления човек: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо” (Ин. 5:14).

Тези думи се отнасят не само до телесното здраве, но и до състоянието на душата на човека. Никой не ще пренебрегва предписанията на лекаря след току-що прекарана тежка болест, опасявайки се да не се разболее отново. Ето и в духовния живот ние трябва да постъпваме така. Преживяли болестта на греха, получили изцеление чрез подвига на молитвата, въздържанието, покаянието в дните на Великия пост, ние не трябва да се завръщаме към предишния живот на ветхия човек. „Не греши повече” – казва Христос вече не на разслабления, а на всички нас в тези пасхални дни.

И тук става дума не за непреднамерено извършване на грях, а за завръщане към предишния греховен живот, за завръщане към тези грехове, за които ние вече сме принесли покаяние. След като страстта оставя човека, неговата душа може да се почувства опустошена. Преди тя е имала постоянен „интерес”, а освободила се от греха, в началото на своето изцеление, тя не знае с какво да се заеме. На човека се дава избор с какво да запълни тази пустота: той може да върви по-нататък по пътя на Евангелието, умножавайки в своето сърце добродетелите, но може и да падне в съблазънта да се върне към предишния греховен начин на живот. Например, той се е разкаял за осъждане на ближните, но не знае за какво да говори сега, ако не одумва съседите или началството. Или се е срещнал с приятели, как да не „отбележи” тази радостна среща? Или ето, например, прибрал се ученикът у дома, как да не поиграе на компютъра, докато ги няма родителите? Светите отци предупреждават, че подобни мисли сее дяволът, който много иска човек да откликне и да го послуша. Съвременният човек греши много. Той не мисли, че греши, когато с упоение осъжда ближните или неудържимо поглъща различни ястия, бурно натрапва на другите своето мнение или в самота се опива с алкохол. Понякога, оправдавайки своя грях, той казва: ще направя това само веднъж – „ще отпусна душата си” и повече няма. Но трябва да разберем, че по такъв начин той хвърля душата си в дяволските мрежи и ще прави това отново и отново, докато не я отправи към ада. Понеже след смъртта човек ще се окаже там, където е привикнал да бъде по време на земното си съществуване. След смъртта хулителят на Бога не ще Го заобича. Завистникът и в рая ще се мъчи, наблюдавайки чуждото щастие. Там няма да намери покой обладаният от каквато и да е греховна страст, доколкото не ще има възможност да я удовлетвори.

Преминали Великия пост, ние получихме изцеление от греха. Не трябва да оставяме този придобит от нас духовен опит. Завършили подвига на поста, не следва да се успокояваме от това, да отпочиваме от вътрешната работа над себе си. Както спортистът след състезанието продължава тренировките за запазване на нужната форма, така и християнинът не трябва да се разслабва в духовния живот и отново да започне да греши. В помощ за поддържане на правилното духовно състояние Църквата е установила еднодневните пости по средата на седмицата: в сряда (когато се възпоменава предателството на Юда) и петък (за възпоменание на страданията и Кръстната смърт на Христос). Тези дни на въздържание и молитва ни помагат да се подготвим за малката пасха – за неделния ден, когато всеки християнин трябва да дойде в храма за среща с Възкръсналия Господ.

Докрай трябва да се стремим да придобием вместо греховни привички добри навици, за станем храмове на живеещия в нас Свети Дух (1 Кор. 6:19) и от свой опит да усетим, че Царството Божие пребивава вътре в нас (Лк. 17:21). Това е и залог за Вечния Живот, който е открит за всички с Възкресение Христово.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев