ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА СЛЕПИЯ

Версия за печат

Днешното евангелско четиво ни разказва за някакъв сляп човек, който седял при портите на Йерусалим и просел подаяние. Той бил сляп по рождение и нямал друг начин да преживява. Веднъж край тези порти минавал нашият Господ Иисус Христос със Своите ученици и те Го попитали: защо този човек е сляп? За израилския народ, който строго почитал Ветхия Завет, било ясно, че болестта бива предизвикана по няколко причини. Или човекът сам е паднал в някакъв грях и за това бива наказан от Бога; или са съгрешили неговите родители, а болният носи бремето на възмездието. Ще напомня, че израилтяните живели във времената на Ветхия Завет, но и сега се срещат хора със същите ветхозаветни размишления. Виждайки, че някой живее лошо или боледува, започват да го осъждат, говорейки, че ето Бог го е наказал за някакви прегрешения. И в тези времена хората осъждали слепия: ако е сляп, значи сам е виновен, значи е грешил, или той или родителите му. Това е осъждане на ближния. Затова Господ се спира при този слепец, за да покаже, че не винаги има някаква позната на нас причина. Когато учениците питат: защо той носи такъв кръст? Господ отговаря: „нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му”. Тоест има причини, които са недостижими за нашия нищожен, малък, човешки ум. Бог, Който промишлява за този свят, има свои причини за различните ситуации. И да постигнем Бога за нас е невъзможно. Невъзможно е, защото всички сме родени и живеем в грехове.

В Евангелието ние виждаме, че Господ изцелява болните по различни начини: или с докосване; или, въобще, от разстояние, само със словото Си. Но, в дадения случай, Евангелието описва целия процес на изцеление на слепия. Господ плюл на земята, направил калчица от плюнката, помазал с плюнката очите на слепия, после му казал: иди, умий се в къпалнята Силоам и ще прогледнеш. Който е ходил в Йерусалим, той помни, че Силоамската къпалня се намира извън града и до нея трябва още да се върви. Защо Господ постъпва така? Мнозина сектанти, протестанти казват, че Бог е в душата и следователно, нищо не трябва да се прави. Повярваме ли веднъж, значи вече сме спасени. Но Сам Христос в ходел в храма и всичко съблюдавал. И на слепия дава определен труд, за да получи здраве; той вярва в своето изцеление и се труди. Всеки човек има свой труд. За някои е достатъчно и един път вразумление, а на други и четиридесет пъти да им кажеш – не разбират.

Слепият отишъл в къпалнята, умил се и се върнал зрящ. Ние не можем да си представим радостта на човека, който цял живот прекарал в тъмнина, никога нищо не виждал и изведнъж - прогледнал. Мнозина в Йерусалим го познавали, тъй като той много години седял при портите и се удивлявали, и не могли да повярват на такова чудо. От векове не било чувано някой да е отворил очите на слепороден. Този евангелски слепец, скъпи братя и сестри, е образ на нашата духовна слепота. Ние и в храма ходим, а продължаваме да грешим: приз цялото време осъждаме ближните, властта, световното правителство; ние от всичко сме недоволни, всичко не е така, както ни се иска. А би трябвало, ако сме християни, да бъде обратното. Ние трябва не да осъждаме хората, а да се молим за тях. Да не ги осъждаме със злост и обида, да не ги проклинаме, а да ги благославяме, както учи Евангелието. Но ние не постъпваме като православни християни, защото сме още духовно слепи.

Образът на евангелския слепец телесно се проецира върху нашата духовна слепота. И както Господ му е дал зрение, така и ние имаме някакво духовно озарение. Понякога в света се срещаме с такива хора, че се поразяваме доколко човек духовно е укрепнал и се издигнал. Има предание как един преподобен живял в пустинята, много се молил и се подвизавал за спасение на душата си. И след известно време му дошла лукавата мисъл, че той е постигнал наистина велик подвиг. Преподобният започнал да моли Господа да му покаже има ли някой на земята, който е достигнал такова високо духовно състояние. Тогава Ангел Господен го отвел в града и му показал дом, в който живеели две прости жени, живеели обикновен светски живот, но те никого никога не осъждали и никога помежду си не се карали.

И за това Господ ги поставил по-високо от подвига на преподобния.
Ние виждаме че евангелският слепец прогледнал не само телесно, но и душевно. Когато с човек става нещо добро в духовен план, тутакси започва изкушение. Така и със слепия, фарисеите го извикали и започнали да разпитват: „Кой те изцели?  Ние знаем, че Този Човек е грешник”. И този бивш слепец започва да защитава Христа, макар още да не Го познава и никога да не Го е виждал. Понеже, докато той ходил да се умива в Силоам, Христос вече си тръгнал, но той Му вярва в своето сърце. Даже родителите му се боели да казват истината, тъй като юдеите се наговорили, че който признае Христа, ще го отлъчат от синагогата. Сега е такова време, че хората не се боят от отлъчване от Църквата, защото сами не ходят в нея и сами отдавна вече са се отлъчили от всичко свято. А по-рано целият народ, 100 процента е ходил в храма и ако човек бил отлъчен от Църквата, тогава всъщност го изключвали от обществото, той изпадал от живота. И родителите се изплашили от това, те били вече възрастни хора и нищо не искали да променят в живота си. А слепецът започнал да изповядва Христа и да говори на фарисеите, че Бог не слуша грешниците, но който почита Бога и върши волята Му, този слуша. Ако пък Той не е бил от Бога, не би могъл да върши нищо.

Разбира се, фарисеите за такова свидетелство го изгонили вън, но Господ го намерил и попитал: ти вярваш ли в Сина Божи? Той пък отговорил: вярвам, Господи! И Му се поклонил. В тази неделя на слепия, скъпи братя и сестри, ми се иска, и ние да се погрижим за своето духовно зрение. За да отворим очите си най-напред за своите постъпки, а не за чуждите. Когато се вглеждаме в себе си по-често, тогава и душата ни ще се изцелява под въздействието на Светия Дух. Неделята на слепия ни призовава да се вглеждаме внимателно в своите постъпки, от различни ъгли, а не да изчезнем напълно в светската суета. Господи, помогни на всички ни! Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев