ПРАЗНИКЪТ НА СВЕТА ТРОИЦА. ДАР ОТ БОГА

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Поздравявам ви с празника на тържеството на християнството – празникът на Светата Троица! Отбелязването на празника на Светата Троица, или Петдесетница, както и празникът Пасха, се корени още във ветхозаветните времена. На петдесетия ден след юдейската пасха (деня на излизането на еврейския народ от Египет) на планината Синай Господ дарувал на хората чрез пророка Мойсей десетте заповеди – Божия закон. Така този ден станал деня на основаването на Ветхозаветната Църква.

След изминаването на петдесет дни след Светлото Христово Възкресение – Новозаветната Пасха – Господ според Своето обещание изпратил Светия Дух на апостолите. Бог възобновил диханието на живота, загубено от Адам и дарувал на апостолите благодатта на Всесвятия Дух Божи. Била утвърдена Новозаветната Църква, за която говорил Спасителят: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18 ). Бог незримо, но осезаемо присъства в Църквата – със Своя Дух.

„Със Светия Дух всяка душа се оживява”. Със силата на Светия Духа се извършват чудеса.Светият Дух дава дара на мъдростта. Светият Дух дава сила за изцеление на болните. Със силата на Светия Дух свещениците се молят и извършват тези Свети Тайнства – Изповед, Причастие, Кръщение, които ни помагат да оставаме близки до Бога.

Свещениците получават силата на Светия Дух чрез Тайнството Ръкоположение, когато епископи възлагат на тях ръце, четейки особена молитва. Така апостолите предали силата на слезлия върху тях Свети Дух на всички свои приемници и завинаги заповядали по същия начин епископите да съобщават на свещениците силата на Светия Дух.

По думите на преподобни Серафим Саровски, целта на християнския живот – не е нищо друго, освен придобиване на Светия Дух. Възпоменавайки празника на Слизането на Светия Дух, нека се замислим що е духовност, духовен живот, а също така придобиване на Светия Дух? Правилна ли представа имаме за смисъла на тези думи?

На някои им се струва, че духовно е това, което заставя да трепне душата ни, учестено да бие сърцето, което предизвиква сълзи на умиление. И хората търсят преди всичко вълнуващи и радващи душата преживявания, наричайки това духовен живот. Тогава става важно ликовете на иконите и църковното пение да бъдат умилителни, разбираемо-красиви, отецът да говори неща прости и разбираеми, над които не е нужно мъчително дълго да се размишлява.

Някои смятат, че четенето на художествена литература, ходенето по изложбени зали, слушането на класическа музика прави човека духовен.

Други търсят благодатта на Светия Дух в далечни благодатни краища: отиват на поклоннически пътувания и в далечни манастири.

Но във всички тези три случая са преплетени две приличащи си по по звучение, но абсолютно различни по смисъл думи: „духовност” и „душевност”. Душевността се изразява в свойствата на душата. А душата ни, както и тялото, е поразена от греха. И съвсем не е задължително приятните преживявания да са плод на духовността.

Литературата, живописта, музиката сами по себе не са спасителни и не са за погибел. Изкуството в някакъв смисъл е подобно на ютия, с която може да се изглади расо, а може ида се хвърли върху главата на врага.

Що се отнася до „одухотворяването” в поклоннически пътувания, светецът от наше време преподобни Севастиан Карагандински по повод пътуването до далечни манастири казвал, посочвайки с ръка около себе си: „Ето ти тук на тебе Лавра, тук е за тебе и Почаев, тук е за тебе и Оптина”. Нашия ближен, когото Господ ни е заповядал да обичаме (Мат. 22:37), се намира не зад девет планини, а тук, до нас, ежеминутно! Затова, ако ние искаме да станем спортисти, трябва да тренираме, а ако нашата цел е придобиване на Светия Дух, тогава си струва да се ръководим от думите на апостол Павел: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов” (Гал. 6: 2).

Затова проявите на духовност съвсем не са възторзи на умиление, а способността да прощаваме, да търпим, да се въздържаме от осъждане и гняв към ближния – на този, когото Господ сега ни изпраща на нашия житейски път.

Когато отново и отново ще молим Бога: „дойди и се всели в нас” (ела и се всели в нас, посети ни) – нека си припомним какво искаме, за какво се молим, на какво се надяваме. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев