СЛОВО НА ПРАЗНИКА СВЕТИ ДУХ

Версия за печат

Скъпи братя и сестри, Бог действа там, където Той иска да действа, а не само там, където ние се опитваме да предопределим мястото на Божието действие. Не от нас зависят измененията в нашия живот. Ние можем да полагаме за това усилия, които или препятстват това изменение, или допринасят за него. Но силата Божия действа в съответствие с благия и спасителен Божи промисъл за света, за народа, за Църквата.

В дните на Светата Петдесетница ние възпоменаваме раждането на Светата Църква, когато учениците на Спасителя, жените-мироносици начело със самата Пречиста Божия Майка пребивавали постоянно в молитва. И на петдесетия ден, в дните на съборна молитва, тази общност от хора, чакащи утешение, се сподобила с това утешение и престанала да бъде група от единомишленници, но станала Света Съборна и Апостолска Църква – Тяло Христово, в което досега Дух Свети пребивава неотстъпно. Когато четем деянията на светите апостоли, ние виждаме поразителни изменения, станали с апостолите: те започнали да говорят на различни езици, благовестейки Христовата Истина. Божествената сила изпълнила светите апостоли, направила ги способни да отидат и благовестят въпреки мненията и силите на света, въпреки духа на света.

Понякога ние си мислим: защо в нас нищо не се се случва? В нас се случва всичко това, което станало в Сионската горница. Господ излива върху всеки вярващ Своята Божествена сила и, ако човек полага за това собствени сили и дарования, тогава прекрасният Божи свят се разкрива в живота на човека. Но ако духът на света го поглъща, тогава, безусловно, човек престава да вижда Даровете на Светия Духа.

Духът Божи, пребивайки на земята, изменя хората, но не по кръстопътищата, а в Църквата Божия, под сводовете на светия храм. Митрополит Антоний Сурожски – архипастир на Руската Църква, когото всички знаят и почитат като голям проповедник на любовта, в своите проповеди разказвал как наблюдавал инославен човек, идващ в храма със своята съпруга, която била православна християнка, как той се променял и в края на краищата дошъл и помолил да приеме Тайнството Кръщение в Православната Църква. И тогава владиката попитал: „Откъде у вас тази увереност в Божието битие?” И този му разказал, че идвайки няколко години подред в храма, виждал едни и същи хора, които се изповядвали и причастявали. Той не виждал техните трудове, но свидетелствал за това, че те се изменяли, не по своя воля, може би, само идвайки в храма на молитва.

И този инославен човек казал: „Ако тези хора, без да полагат никакви усилия за своето собствено изменение, така благотворно се променят, значи Този, който пребивава под сводовете на този храм изобилно, действа в техния живот”. Ние искаме промяна в своето семейство, в себе си, в обществото, в своята държава. Ние се опитваме да направим твърде много, за да стане нашият живот по-добър, но ние трябва при това винаги да помним, че началото на тези изменения се поставя в Божия храм, в събранието, което ние наричаме Църква.

Църковното събрание под сводовете на храма е свидетелство за нашето общо духовно изменение, което прави в нашия живот силата на Светия Дух, която тук, се излива, като източник на животворяща влага, сред зноя на този свят, и напоява народа, жадуващ обновление и живот вечен. Нека благодатта на Светия Дух пребивава с този свят храм, с всеки от вас и вашите близки неотстъпно, през всички дни на вашия живот, изменяйки ни и правейки ни достойни синове на Царството Божие. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев