НАДПРЕВАРАТА НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО ЛИШАВА ОТ ЛЮБОВ (слово в Неделя 3-та след Петдесетница)

Версия за печат

Евангелието, което се чете тази неделя на Литургията, ни напомня какво трябва бъде за нас приоритет в живота: „Не можете да служите на Бога и на мамона... Първом търсете царството на Бога и Неговата правда” (Мат. 6 24, 33).

Мамонът у древните сирийци и евреи е бог на богатството, или просто самото богатство. Друг синоним на мамона е златният телец. Известен е сюжетът от Ветхия Завет за това как евреите направили телец от злато и му се покланяли, за което били осъдени от Мойсей.

Нека поразмишляваме над думите на Спасителя – какво значат те за съвременния човека и доколко насоката, дадена ни от Христос „търсете царството на Бога” е определяща в нашия живот?

Съвременният човек най-напред се грижи за земни, насъщни неща: как да намери добра работа, как да заработи пари, да купи жилище, да устрои своя живот. Мнозина считат, че щастието е притежаването, в сребролюбието, в придобиване на вещи, и стават участници в преследването на „високи стандарти на потребление”. Хората мислят: „Ето ще си купя нова дреха, нов айфон или нова кола и ще бъда щастлив, а утре ще отида в магазина и ще купя още нещо”. Така, ден след ден, човек се включва в надпреварата на потреблението и неусетно за себе си става енориаш на „църквата на мамона”, става роб на вещите, на работата, на „добрия” живот.

Поклонението на мамона разпалва в човека множество страсти и пороци. Едни, от тщеславие или завист, че някой живее в голямо охолство, искат да купят кола, „като на съседа”, или вила, „като на познатите” . Някой в преследване на големите пари работят без почивка, като не считат за важно седмия ден да посветят на Господа и да дойдат в храма. Някой, попадайки в зависимост от кредитите, се обвързва с дългове. Някой се решава на кражба. Някой безпощадно експлоатира ближния. Някой започва война, за да присвои богатствата на други народи и да ограби цели страни и континенти, както не веднъж е ставало в световната история. Някой просто „заработва пари”, за да ги харчи за ненужни неща. Така се развива порокът, който Църквата нарича користолюбие.

Подобна земна суета отнема от нас най-главното – любовта. Вместо нея нашето сърце пази в себе си „всичко, което е придобито с непосилен труд”, то се привързва към придобитото и в него вече няма място за Бога, няма истинска любов към ближния, даже към майката и бащата, към сина и дъщерята, той не вижда гладния, жадния, болния, за да им послужи. За човека става ценно само това, което той е придобил, натрупал, постигнал, а „където е съкровището ви, – казва Христос – там ще бъде и сърцето ви”.

Свети Йоан Златоуст тълкува тези думи на Господа по следния начин: „Немалката за тебе вреда ще се заключава в това, че ти ще бъдеш прилепен към земното, ще бъдеш роб вместо свободен, ще отпаднеш от небесното, няма да бъдеш в състояние да помислиш за горното, а само за пари, за проценти, за дългове, за изгоди и гнусни далавери. Какво може да бъде по-бедствено от това? Такъв човек изпада в робство, по- тежко, отколкото е робството на всеки роб, и, което е най-гибелно, отхвърля благородството и свободата, свойствени на човека”.

Към какво трябва да се стреми сърцето на християнина, за какво то трябва има грижа? Преди всичко да бъде с Бога и да се погрижи за своята душа. Едно момче попитало дядо си: „Дядо, има ли нещо по-скъпо от златото?” – „Има, платината е по-скъпа от златото” – отговорил той. – „А има ли нещо по-скъпо от платината?” Дядото отговорил: „Родият е по-скъп от платината”. – „А какво е най-скъпо от всичко, което човек не може да купи?” Умъдреният от живота дядо помислил и казал: „Душата на човека”.

Как да направим така, че в нашия живот първо място да заемат ценности не временни и преходни, а духовни? Отговор ни дава Христос: „Търсете царството на Бога и Неговата правда”. Погледнете на всичко с чисти очи: „ако твоето око бъде чисто и цялото твое тяло ще бъде светло” (Мат. 6:22), не се прилепяйте към греха. Ако ние с ума и сърцето живеем в зло, целият наш живот ще се пропие от това зло. Ако пък се стремим към добро, тогава добро изпълва нашето сърце. Пътят на доброто е труден и трънлив, но той води винаги към Бога и открива за човека вечния живот. Да се вслушаме в наставлението на преподобни Серафим Саровски: „Придобий мирен дух и около тебе хиляди ще се спасят”.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев