ГЕРГЕСИНСКИЯТ БРЯГ (проповед в Неделя 5-та след Петдесетница)

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Днешният евангелски разказ неслучайно започва с указанията, че Господ „стигна на отвъдния бряг…” (Мат. 8:28). Човешкият живот е като река и тя има два бряга. След празника Петдесетница ние в продължение на четири неделни дни бяхме с Господа на единия бряг. Това е десният бряг на живота, мястото на Божията правда и на вярата. Сега Той преплувал „на отвъдния бряг” и взел нас със Себе Си, за да ни поучи.

Господ ни показва другия бряг на реката. На левия бряг се намира земята на смъртта. На нея всички живеят в гробници и сред гробници. Тук цялата земя е като едно гробище. Затова едва пристигнал на другия бряг Господ, „срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата” (Мат. 8:28). Жителите на тази земя били роби на смъртта и злото. Господар на техния живот бил бесът. Това значи, че другият бряг на живота е царството на злото, а неговите жители са хора, предали се в робство на греха.

Христос съпоставя двата бряга на живота, сравнява Царството на Бога и царството на дявола, показва ни ужасяващата картина на злото, за да ни подтикне да оставаме винаги на зеленеещия бряг на живота. Той ни показва царството на смъртта в яркия образ на бесноватите. Това е царство на безжизнената пустиня. Бесноватите живеят сред мъртъвци. Около тях няма живот. Бесноватите престават да бъдат хора и започват да приличат на животни. Те излезли „тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път” (Мат. 8:28). На пътя без Бога няма живот. Където няма вяра в Бога, там царства злото, а то носи само разрушение. Там погива самият човек, разрушава се всичко добро: семейството, държавата, културата, самият живот.

Христос е по-силен от злото. Дяволът се бои от Бога. Бесноватите викат към Господа: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?” (Мат. 8:29). Бесовете знаят, че Христос е Божият Син. Но не искат да се покаят. Те не искат да станат добри и светли. Те признават, че Бог има власт да изиска от агентите на злото отчет и да ги предаде на мъчение, за да спре злото. Христос дава заповед на злите демони да освободят пленниците и изцелява бесноватите (Мат. 8:31-33).

Бесовете се боят от Бога, от Живота и Светлината. Но им харесва да се намират в тъмнина. Бесовете се стремят към това да бъдат символ на нечистотата и греха. На тях им е добре и спокойно сред свинете. За нормалния човек падането в бездната е ужасно. За бесовете да падат от стръмния бряг в морето и да убиват този, в когото са се поселили е естествено и желано. Те имат цел – да унищожат целия Божи свят. Но тяхната власт е ограничена от Бога. Те са вързани от Христос. Бесовете не могат да правят зло в максимално количество. Христос им разрешил да влязат във свинете, за да ни покаже, че това е единственото, което те са способни да правят.

Целта на Христос е да даде живот на всяко Божие творение, да спаси човечеството от греха, смъртта и дявола. Затова Христос ни показва кой кой е. Дяволът е убиец, с него е много опасно да дружиш. Бесовете, като смъртници-терористи, могат само да убиват и сеят около себе си смърт. Христос е Победител на смъртта и Освободител от смъртоносните окови на дявола. Затова само Христос човек може да живее радостно и без мъчения!

Но не само бесноватите били мъчени от бесовете. Не само те се боели от Христа. Гергесинските жители, узнали какво се е случило с техните свине, излизайки насреща, Го умоляват да напусне техните предели. Те не канят Великия Чудотворец при себе си, но Го прогонват от себе си! Колко е сам Иисус Христос на земята, даже сред хората, които Той дошъл да намери и спаси от вечната смърт!

Веднъж аз срещнах възрастна жена, която гордо каза: „Аз не се занимавам с Вашия Бог и нека Той да не се занимава с мене, аз не искам да имам работа с Бога и нека Той даже да не се приближава до мен!”. Аз й отговорих: „Представете си, че сега Вие сте като малко дете, което иска да каже на майка си: „Не прави нищо за мене, тъй като аз не искам да те зная!” Какво ще направи тази майка? Тя ще разбере, че ако тя го послуша, тогава детето ще умре без нея. Ако тя не продължава да го храни, облича, учи, тогава то не ще може по-нататък да живее нормално. И тя продължава да има отношение към него и да се грижи за него, тя не обръща внимание на неговите безумни вопли, тя продължава още да го обича. Така постъпва и Бог. Той не може да не ни обръща внимание. Ако Той ни остави, тогава всички ние ще погинем!”. Сега на много хора им се струва, че те могат да правят всичко сами. Те прогонват от себе си мисълта за Божия Съд и молят Господ да си тръгне от тях. „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха…” (Ин.1:11), - тъжно свидетелства в началото на своето Евангелие апостол Иоан Богослов.

„Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си”. Бог тръгнал навреме, та вторият път да дойде при тях, но вече като Съдия. За да запазим живота си, заедно с Христос да избягаме от всякакъв грях, от блудството и гей-парадите, сребролюбието и гордостта. Да идем в „Неговия град”. Нека се намерим там, където Той живее, на Неговата страна на реката, в Неговата истинска Православна Църква. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев