Скъпи братя и сестри! В древността, когато ставало дума за мъчениците, те бивали наричани „свидетели”. И всъщност, какво свидетелство може да бъде по-силно от това, което човек е готов да запечата със своята кръв и живот, както това правели светите мъченици!
Хората не могли да не се замислят що за сила е това у човека: в подножието на нозете му лежат всички земни блага, а той, отвръщайки се от тях, избира страшните изтезания и мъчителната смърт.
Ето вижте, великомъченик Пантелеймон – богат, знатен красавец-юноша, пред когото били отворени всички пътища към благополучен земен живот. А какво избрал той? Мъчителна смърт. Когато трябвало да изповяда вярата си в Христа, той отишъл на страшни изтезания, радвайки се, че може да засвидетелства с това своята вярност към Този, Когото той така възлюбил с цялата си чиста душа.
В наше време това го няма. Никой не ни заплашва с кървави изтезания и мъчителна смърт. Обаче, за да бъдеш винаги и във всичко християнин, е нужна също немалка сила на духа. Понеже светът, колкото по-далече, толкова повече и по-дълбоко, по-бързо се търкаля по наклонената плоскост в бездната на материализма и безумието. Ето защо няма да бъде преувеличение да се каже, че съвременният християнин непременно трябва да има сила на духа, подобна на тази, с която живели древните мъченици.
Свети Пантелеймон е един от тези свидетели, които нагледно, пред лицето на езичниците, свидетелствали за светлината на Христовата истина, за нейната побеждаваща сила. Именно на такива свидетели се позовавало апостолското слово: „Тази е победата, която победи света - нашата вяра” (1 Ин. 5:4).
Нека молим светия великомъченик и целител Пантелеймон всички ние да се окажем в числото на свидетелите за Христовата истина. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев


