ПРОПОВЕД НА УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е големият ден, когато Църквата Христова празнува най-големия празник в чест на Застъпницата на целия християнски род – нейното Успение. Но защо в този голям ден Църквата не скърби и не плаче, а, напротив, - се радва? Тъй като тя празнува не болезнена и печална кончина, но тих и мирен сън, празнува не погребение, а възкресение. Днес ние се радваме, защото празнуваме не смърт, но тържеството на вечния живот! Понеже Божията Майка не е умряла! Тя само временно е заспала за кратък отдих на плътта след тежките житейски скърби. Удивително, но думата „смърт” никъде не присъства. Понеже в този празник, Църквата поставя акцента не върху смъртта, но върху вечния живот.

Но, въпреки всичко това, ние все пак се боим от смъртта! Боим се да загубим скъпи за нас хора, боим се, че ще умрем недостатъчно забогатели, боим се, че ще умрем не получили слава и почит, а също така се боим да умрем, без да сме направили това, което ни се е искало да направим. И всичко това е заради слабата ни вяра. Имайки такъв страх, ние се уподобяваме на безбожниците, които не вярват ни в Бога, ни във вечния живот. Те гледат на живота като на някаква игра, в която им се дава определено време, за да получат колкото може повече щастие и земни наслади, които пораждат алчност, гордост, блуд, чревоугодие... Така че за такива хора няма вечен живот, защото той не им е нужен. Такива хора духовно умират и вече не живеят, а съществуват по принципа на инстинкта, подобно на животните. Днешният човек даже и да се стреми към вечността, за него тази вечност се намира тук на земята. Понеже поради своята гордост и самолюбие ние се стараем да запечатаме колкото е възможно по-дълго нашето име сред близките, та да ни оплакват, обичат и възпоменават след нашата смърт. Ние дотолкова сме привързани към този свят, че искаме да оставим тук свои следи, искаме да получим не само вечния живот, но и да се насладим на земния!

В своето послание, апостол Петър нарича християните пришелци. Понеже ние, християните, сме само странници, временни жители на земята, които нашият Отец небесен призовава да се уповават на Своето нетленно наследство, което за нас се пази на небесата. Защо ние, християните, се боим от смъртта? Защо се отчайваме при вида на починалите? Нима не ни е обещан вечен живот? Душата ни е безсмъртна! Понеже смъртта – това е край на живота, а за християнина гробът става врата за Вечното Царство! Понеже „за мене животът еХристос, а смъртта – придобивка", казва апостол Павел. Човек умира духовно още приживе, ако той избира измамливата сладост на греха и увлечение по своята похот.“Похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт”, казва ни апостол Яков.

За да не умрем духовно и да не се лишим от вечността, ние трябва да следваме Христос, да имаме същите усещания и да се уподобим на Него. За нас Божията Майка е най- голям пример за това как в човешката личност е способен да се отобрази Бог. Тя нямала земна слава, не била богата, във всичко слушала Своя Син. В деня на своето упокоение Тя се сподобила да получи славата на хиляди ангели и архангели. Без да има никаква слава на земята, тя станала по-честна от херувимите и по-славна от всички серафими! Тя била дотолкова свята, че както и при Своето Рождество, Бог я запазил Дева, така и в гроба запазил нейното тяло нетленно.

Вечният живот, несъмнено, е обещан на всички нас, но този живот е двояк: за праведниците ще бъде блажен, за ожесточените грешници ще бъде твърде мъчителен. Смъртта пък е врата в тази вечност. И днес Църквата Христова особено се моли на Пресветата Владичица наша да се удостоим всички ние да вкусим тази небесна слава и вечното блаженство. Понеже Пресветата Богородица не оставила при Успението си света и със Своите молитви избавя от смърт душите ни!

Превод: Прот. Йоан Карамихалев