РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е празникът Рождество на Божията Майка, денят, когато Църквата с тиха радост празнува раждането на Тази, Която ние наричаме с удивителни, трогателни имена. Вие само чуйте: „Радост за всички скърбящи”, „Неувяхващ Цвят”, „Живоносен Източник”, “Неочаквана радост”! Колко доброта, колко топлина, колко нежност има във всяко от тези имена! Названията на иконите на Богородица са като ласкави, тайни думи, които влюбените си казват само един на друг, които никой страничен не трябва да чуе, дотолкова те са съкровени, дотолкова са интимни...

Названията на чудотворните икони на Богородица показват нашето отношение към Нея. Каквито и да сме, ако сме християни, ние мислим за Божията Майка с чувство на доброта и надежда. За нас е естествено да произнасяме думите: „страх Божи”. Не е важно, че някои ги приемат като заплаха, а други – като свещен трепет на искрено обичащият пред предмета на неговата любов. „Страх Божи” – това е разбираемо, това е приемливо, това, накрая, е благочестиво. Но ето опитайте да кажете: „Страх Богородичен”. И веднага се усеща – не, не е истина, не може да бъде! Любовта на Божията Майка, застъпничеството на Богородица, защитата и милосърдието на Пресвета Дева Мария не могат да внушат никакъв страх. Страх и Майка са несъвместими неща!

Ето какво е Божието милосърдие към нас грешните! Бог, съжалявайки и обичайки падналия човек, Бог, който, по думите на Пророка, не желае смъртта на грешника, ни е дал за утешение и защита Своята Пречиста Майка, та никой и никога, каквито и страшни грехове да ни завладяват, да не може и да си помисли, че, той, окаяният няма откъде да чака прошка и помощ. При всяка скръб, при всяка несгода можем да прибегнем към Нея, „топлата застъпница за студения свят”.

Тежко и горчиво е да понасяш скърбите и болестите на ближните си, тежко и горчиво е да търпиш обиди от този, когото обичаш, който ти е близък, но кой знае защо именно върху най-близките, върху най-близките ни родственици се стоварва най-яростният ни гняв, най-отровната и зла раздразнителност.

Божията Майка за всички нас, християните, е майка и защитница. Тежко е, за нея, бедната, да търпи нашите грехове, тежко и болно й е да вижда, как отново и отново с нашите престъпления и страсти приковаваме на Кръста изпонараненото тяло на нейния възлюблен Син. По човечески разсъждавайки, ние нямаме и право да я молим за защита и помощ. Нашият човешки род е убил нейния Син, ние сме предатели, всеки ден се отричаме от Него и Го предаваме заради минутни удоволствия. И ето на нас, убийците на собствените си деца, ни се обръща езика да я молим: „Помогни!”

И Тя помага. И в това е нашата голяма радост и голяма наша надежда. Никога неблагодарният род човешки не би произнесъл такива дивни, такива нежни, такива ласкави думи за Пресветата Дева Богородица, ако наистина не се изливаха ежедневно и ежечасно над нас нейните милости, нейните благодеяния. Ако болните не се изцеляваха, ако плачещите не се утешаваха, ако самотните и отхвърлените не намираха покой, нима биха се изтръгвали от стотици сърца думи на благодарност и умиление, нима биха намирали място те в дивните стихове на акатистите и каноните, нима биха звучали небесните мелодии на Богородичните химни?

Прошката е удивително нещо. Праведникът не се нуждае от прошка. За какво да му се прощава? Той и така е праведник. От прошка се нуждае грешникът, престъпникът. И застъпничество, и защита са необходими на слабия, неспособен със свои сили да устои в борбата. Вярваме, Пресвета Дево, и изповядваме, че ние сме слаби и немощни и „нямаме друга помощ, нямаме друга надежда, освен Тебе, Владичице! Ти ни помогни!”

Божията Майка всичко ни е простила, за всеки от нас е намерила утешителна молитвена дума, Божията Майка всеки от нас е пожалила. Нека сега ние да я пожалим и днес, на празника на преславното Рождество на Богородица, да се въздържим от толкова свойствената ни злоба, да избягаме от присъщото ни осъждане, да забравим за терзаещите ни обиди. И така, както тя ни е простила, да простим днес на всички наши врагове. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев