ГОСПОД НИ ПОДБУЖДА КЪМ ДЕЙСТВИЕ (слово в Неделя 17-та след Петдесетница)

Версия за печат

Генисаретското езеро често се споменава в Евангелието и е свързано с много събития от земния живот на Иисус Христос. В този неделен ден в храмовете се чете евангелския откъс, в който се разказва за проповедта на Спасителя на брега на това езеро, приключила с призоваването на първите ученици.

Хората винаги се събирали около Христос и, даже тук, далеч от града, „народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие” (Лк. 5:1). Настрани група рибари – синовете Зеведееви заедно със своя баща, а също Симон – бъдещият апостол Петър, раздипляли мрежите. Те също чули свидетелството за Христа от Йоан Кръстител, но в този момент мислели за друго – нощният риболов за тях бил неуспешен.

Когато пък Христос приключил да учи народа, тогава „рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба” (Лк. 5:4). Той подтиква рибарите към действие, давайки да се разбере, че те трябва просто да изпълнят това, което той им заповядал и тогава резултатът, който те не успели да постигнат, трудейки се цяла нощ, ще бъде постигнат.

Когато човек пристъпва към някаква работа, той трябва да бъде вътрешно уверен в своя успех, а ако няма тази увереност, в сърцето му се поражда плахост. Чул думите на Христос, старият рибар със съмнение отговаря: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме”, но после, подчинявайки се на Христос, казва: „Но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лк. 5:5). Рибарите вече нямат ентузиазъм и желание да ловят риба, само словото на Христос ги подбужда към действие. И става чудо! Съмняващите се в успеха „уловиха голямо множество риба”, така че им се наложило да викат други рибари, „да им дойдат на помощ... и напълниха двата кораба” (Лк. 5:6-7).

Чудото така поразило тези прости хора, че, когато Христос ги призовал да бъдат Негови ученици, те „оставиха всичко и тръгнаха след Него” (Лк. 5:11).

Всеки човек макар веднъж в живота е изпитвал страх пред неизвестността, усещал е непреодолима парализа на волята, чувствайки ограничеността на своите сили. Изглежда че, младостта е най-удобното време да вземеш волеви решения, да бъдеш готов за велики дела. Но на съвременните младежи понякога не им достига „дух” да извършат даже най-обикновена добра постъпка, например, да отстъпят място в обществения транспорт на старец или на жена, само защото за връстниците им това е признак на слабост.

Какво пък да кажем за по-възрастните? За главите на семействата, които със своя ежедневен труд изкарват прехраната за своето домочадие? Да оставиш житейската греховност, с която са изпълнени не само нашите делници, но и празничните дни, да повярваш на призоваващия глас Божи и да Го последваш – това е участ на силните по вяра. Такъв бил Авраам, оставил уютния халдейски град Ур, такива били апостолите, призовани от Христос да Го последват.

Невидимата сила, пращаща човека на апостолско служение, – това е непреодолимата сила на Истината. Според свети Филарет Московски, словото Божие оказва неизгладимо и с нищо несравнимо въздействие върху човешките сърца. Този факт засвидетелствали даже противящите се на проповедта на Христа: „Никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек” (Ин. 7:46).

Къде са изворите на вярата на пророците, апостолите, преподобните? В смиреномъдрието, в живителния опит на самопознанието, виждащ източника на своите сили в Бога.

„Когато човек искрено осъзнае, че той е нищо, тогава Бог ще започне да твори от него голямото” – наставлявал своите ученици преподобни Нектарий Оптински в началото на бурния XX век. „Божествената благодат, винаги лекуваща немощното и възпълваща оскъдяващото” – свидетелства епископът по време на извършваната от него хиротония за действието на силата Божия върху човека, призовавайки го на тесния път на ученичеството на Христа, на проповед на Евангелието на целия свят.

Пророк Моисей заеквал, обаче именно на него било поверено от Бога да възглави излизането на Древния Израил от Египет. На съвременните християни не им достигат решимост, постоянство във вярата и смиреномъдрие. Трябва, подобно на апостолите, да се доверят на Христос, за да чуят Неговия призоваващ глас: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Мат. 4:19).

Превод: Прот. Йоан Карамихалев