ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ПОКРОВ НА БОЖИЯТА МАЙКА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! По своя житейски път човек среща много радости. Радост от семейния живот, радост в учението, радост в работата, когато всичко върви успешно; радост от здраве и земно благополучие.

Но на човека е дадена радост от Бога, която превъзхожда всички наши земни радости. Това е радостта от общението с Ангелите и с Владиката на Ангелите. Тази радост някога е била изгубена от нашите прародители в рая, когато те послушали змията, прелъстила ги с тленни мечти. И човек отново придобил тази, с нищо несравнима, радост, благодарение на Пресветата Преблагословена Дева Мария, която чула Архангелския глас: „Радвай се, благодатна, Господ е с Тебе!”, заченала безсеменно и родила нетленно Господа на Славата, облякъл се в образ на раб, за да върне заблудената овца в обителта на Небесния Отец, където бил чут глас на неизказана радост, където ликовете на Ангели и Архангели, озарявани от трислънчевата Светлина възпяват с трисветата песен в Троица прославяния Бог.

„Радвайте се!” – чули пастирите в нощта на Рождество Христово, когато славата Господня ги осияла и те чули ангелското благовестие: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лк. 2:14). „Радвайте се!” – чули и жените мироносици, срещнали на своя път Възкръсналия Спасител.

Радваме се и ние с вас, осенени от Покрова на Божията Майка. Невидимо простира своя омофор над християнския род Царицата Небесна, възнасяйки своите Майчини молитви към родения от Нея Син Божи. Както и преди хиляда години, когато във Влахернския храм, в същото време, когато Константинопол не очаквал вече да се избави от враговете, обсадили града от всички страни, се събрал на молитва народът Божи и бил избавен от тази напаст по застъпничеството на Божията Майка, дошла в храма заедно с Предтечата, с апостолите и с мъчениците, и с Ангелите; така сега сме се събрали ние с вас в Божия храм, молейки Пресветата и Пренепорочна Дева Мария да ни запази под своя покров.

Много може Майчиното моление пред добросърдечието на Владиката. Той скланя към нейната молба и дарува избавление от печал на всички скърбящи, обременени с много грехове, чакащи Христовото утешение.

Но не нека не забравяме, братя и сестри, каква скръб причиняваме ние на нашата Застъпница, когато със своите грехове отново разпъваме нейния Син. Един човек след като извършил грях, се молил пред иконата на Богородица и изведнъж видял как се отворили рани на ръцете и нозете на Богомладенеца, а от ребрата Му потекла кръв. Човекът се ужасил, попитал: „Кой е направил това?"  На което Божията Майка му отговорила, че това са сторили такива грешници като него. След това човекът се разкаял и започнал да живее праведно. Богородица изпросила за него прошка, дарувала му неочакваната радост на прошката.

Веднъж преподобни Силуан Атонски, още преди приемането от него на монашество, в една от нецеломъдрено  прекараните от него вечери, в съня си имал видение на змей, пропълзял в него през устата му. От чувство на омерзение той се събудил и чул гласа на Божията Майка : „Ти си погълнал змея в съня си и ти е противно; така и на Мен не ми е добре да гледам това, което ти правиш”. Тези думи не останали безплодни – преподобни Силуан тръгнал по пътя на велико покаяние и към края на своя живот достигнал  степента на великите отци на древността.

Да се постараем и ние, братя и сестри, занапред да не обиждаме общата за всички нас Майка, чиято любов към нас е безгранична, въпреки всички наши беззакония.

Нейната любов е пример за всички нас. Това е тази любов, която не се гнуси от язвите на ближния си, както се гнусял евангелският богаташ, преминавайки покрай бедния Лазар, лежащ пред дома му. Това е тази любов, която е готова да отдаде цялото си богатство заради спасението на човека, както свети Николай отдал златото на своите родители на бащата на трите дъщери, за да запази тяхното целомъдрие.

Ето и днес, възпоменавайки застъпничеството на Божията Майка към всички отстъпили от греха грешници, Църквата ни призовава да подадем според възможностите си милостиня на намиращите се в тъмниците, т.е. в затворите. Да не ги съдим строго, та и Господ да не съди строго за нас, но нека бъдем милосърдни, както и нашият Отец е милосърден (Лк. 6:36). Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев