ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА СИНА НА НАИНСКАТА ВДОВИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сега ние с вас чухме евангелското повествование, което ни укрепява в надеждата – най-великата християнска добродетел, за която ние молим Господа винаги да я укрепва в нашите сърца.

За християнина е невъзможно да живее без надежда, защото надеждата на Бога – това е тази спасителна котва, която ни удържа и от необмислени постъпки, и от отчаяние, и от грехове.

Често в живота се случва такава ситуация, че, изглежда, че всичко е пропаднало! Особено това е свързано с различните бедствия, които ни сполетяват. Това е свързано с болестта на наши близки, със смъртта на наши близки. Това е свързано с бедствено материално положение. Това е свързано с лоши взаимоотношения в семейството, когато има страшни караници. Това е свързано с нашите деца, когато те се държат съвсем не така, както ни се иска, и ние чувстваме, че техният живот пропада и ние не можем да направим нищо. – Невъзможно е да изброим всички тези житейски ситуации, в които, изглежда че вече няма на какво да се надяваме и всичко е пропаднало. Остава само да се предадем на отчаяние и безутешна мъка.

Мнозина от нас са преживяли и преживяват такива житейски ситуации. Но ето днес току-що ние с вас чухме Светото Евангелие, което вселява в нашите души надежда, дава на нашия живот спасителна опора. Иисус Христос – разказва се в днешното евангелско четиво - среща погребална процесия. Носят млад юноша, а над него безутешно плаче неговата майка, която при това е вдовица. Нейната мъка е възможно да разберем и сега, а тогава това било още по-страшно. Понеже жената, нямаща мъж, вдовицата, възлагала цялата си надежда, цялата си житейска опора на своя единствен син и този син умрял, и тя го погребва. – Нямало на какво повече да се надява в този живот. Нямало на кого повече да се опре. Какво ще стане по-нататък с живота й? – И затова неудържимо плаче.

Към нея се приближава Господ и казва: „Не плачи!” – Евангелието разказва, че Господ се смилил над нея и я утешава, казвайки: „Не плачи!” – Това не са просто думи. Църквата Христова ни утешава постоянно, казвайки и на нас да не униваме в трудни житейски ситуации. Църквата и сега ни казва, че трябва повече да плачем за своите собствени грехове и тях да оплакваме, и за тях да се каем, и вътрешно да се изменим, да очистим душите си… – Църквата ни казва това, но ние често го възприемаме просто за думи, без да виждаме в техният спасителен смисъл, тяхното спасително действие.

И ето, Господ казва на тази жена: „Не плачи!” – Но това не са просто думи. И тези думи още не са утешили вдовицата. А после Той хваща за ръката нейния мъртъв син и му възвръща живота. Той възкресява нейния син. Извършва чудо! Бог, Който е създател на живота отново възвръща на човека живота. И това, което изглеждало невъзможно за никого, става възможно: синът оживява! Народът, обзет от духовна радост, казва: „Господ въздигна пророка!” – Става чудо.

Скъпи братя и сестри! Църквата Христова постоянно извършва такова чудо с душите на хората, обръщащи се към Господа. Когато човек никъде вече не може да намери опора и утеха, той ги намира в Църквата Христова. Когато човек на нищо повече вече не може да се надява, той получава надежда в Бога. И всеки от нас от своя житейски опит – опит на вярващ човек – е изпитал, какво се случва, когато до нашата душа се докосва, като лъч светлина, Господнята благодат. Как се разпръсква нашето униние! Как Господ върши чудеса с нас самите и с нашите роднини и близки! Колко хора, за които е изглеждало, че са напълно мъртви духовно и не искат да знаят Бога, не искат да знаят в живота си Божиите заповеди и душите им пребивават в мрак – умрели, колко такива хора днес са възкресени от Господа и откриват за себе си вярата; и доброто узнават, и радостта на живота, и започват да творят в този свят Божиите заповеди. Колко хора, които, изглеждало, че не могат да се откъснат от греха, да отстъпят от него, се каят за своите грехове, изменят се и се изправляват.

А ние самите – нима не чувстваме колко по-леко и по-добре ни става, когато ние със своята мъка идваме в Божия храм, когато със сълзи възнасяме своите молитви към Господа? Нима не чувстваме, излизайки от Божия храм, че чудо е станало и с нашата душа?

Бог знае всичко, Бог знае нашите беди, нашите горести и нашите нещастия. Нито на един от нас Бог не е възложил по-голям кръст, отколкото ние можем да понесем. И Господ помага на всеки човек, който искрено се обръща към Него с молитва. Господ устройва за него такива житейски обстоятелства, че от, както е изглеждало, безизходното положение, се намира изход. Господ ни помага да преживеем най-тежките и страшни минути в нашия живот. Ако ние ще сме заедно с Бога, ако Бог бъде в нашето сърце, ако ще Го помним и чувстваме, за нас тогава нищо не ще е страшно!

Скъпи братя и сестри! Господ Иисус Христос дошъл в света и станал Човек, за да не погине ни един от вярващите в Него, но за да имат всички живот вечен (Ин. 3:16). Той проповядвал не само с думи, поучавайки хората за Царството Божие, но проповядвал с дела, които ние наричаме чудо. И нашите души жадуват чудо. И ние желаем Господ да възкреси и нашите души, умиращи в грехове. Ние желаем Господ да приведе към свят, добър, чист живот нашите деца, нашите роднини и нашите близки. И ние желаем в нашия живот да имаме един към друг любов и уважение. Да бъдем милосърдни един към друг и състрадателни, да си прощаваме един на друг греховете. Нашият живот да ни радва духовно, да пребиваваме в същата християнска любов, която проповядвал Господ…

Ние желаем това, но нямаме сили да го въплътим. Но има благодат на Светия Дух, която Господ ни преподава чрез Своята Света Църква. И сега, събрали се в храма Божи, чули евангелското повествование за чудото, извършено от Господа, Който помогнал на напълно безутешната вдовица, нека се молим и на нас Господ, в нашия живот, винаги да ни дарува Надежда. Та винаги в своя живот да имаме опора в Светата Църква и да помним винаги, че Господ ще пребъде с нас през всички дни до свършека на века. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев