БОГОСЛОВ НА ПРЕБОЖЕСТВЕНАТА ТРОИЦА - Слово за преп. Симеон Нови Богослов

Версия за печат

“Просветен от трислънчевата светлина, ти си станал богослов на пребожествената Троица; обогатил се чрез пребожествената премъдрост на словесата, ти си извел божествените потоци на богомъдрието; като пием от тях, ние ти пеем: радвай се, преблажени преподобни Симеоне”. Кондака на празника

Днес мнозина получили диплом по богословие се афишират като богослови, забравяйки, че богословието не е само знание за божествените истини, но и живот по Бога, живот в Христа и Църквата. Само трима са  титаните на духа, които Църквата е удостоила със званието Богослов с главна буква: св. Иоан Богослов, св. Григорий Богослов и чествания днес преподобни Симеон Нови Богослов.

Преподобният Симеон се родил в 949 година в пафлагонийското село Галата от знатни и богати родители. От ранно детство той се отличавал както с големи способности, така и с кротък и благоговеен нрав, с любов към уединение. След като отраснал, той бил въведен в дворцовата административна йерархия и станал приближен на императорския двор.Но към друго тегнело сърцето му. Запознал се с изтъкнатия духовен старец Симеон Благоговейни, пленен от личността му, той мечтаел по-скоро да се отрече от светския живот, но старецът му го посъветвал да не бърза, а да изпита себе си, като го подготвял постепенно със съвети и ръководство за бъдещото му монашеско битие.

Преподобни Симеон се отдал на молитва и изучаване на божествените Писания, бодърствайки до полунощ и хранейки се само с хляб и вода, и то само толкова, колкото е нужно за поддържане на живота. Така все повече и повече той се вглъбявал в себе си и в богоразмисъл и се удостоил с благодатно просветление.

Така преминали шест години. Тогава старецът му го благословил да се сбогува с родителите си и след завръщането му в Константинопол го представил на игумена на светата Студийска обител Петър, който пък го предал под негово ръководство. Като приел младия монах за Божи залог старецът го въвел в една килия, приличаща повече на гроб, и там описал реда на трудния и прескръбен монашески живот. Говорил му:”Гледай, сине мой! Ако искаш да се спасиш, най-редовно ходи в църква и там стой с благоговейна молитва. Не се обръщай насам и натам и не разговаряй с никого; не бъди дръзновен; пази ума си от блуждаене; внимавай в себе си и мисли за своите грехове, за смъртта и съда”.

Преподобни Симеон искрено обичал своя старец, почитал като  мъдър отец и в нищо ни на косъм не отстъпвал от неговата воля. Но врагът на човешкото спасение започнал да го напада с изкушения и настроил против него братята на светата обител. Виждайки, че съблазънта се усилва, старецът Симеон Благоговейни отвел своя питомец при славния тогава Антоний, игумен на манастира “Св.Мамант”, като ограничил своето ръководство с наблюдение отдалеч и редки посещения. Преподобни Симеон преуспявал в подвижничеството и скоро старецът му го облякъл в схима.   Отдал се всецяло на уединение, четене, молитва и богомислие, преподобният цяла седмица се хранел само с зеленчуци и семена и само в неделя ходел на братска трапеза. Никога не произнасял празна дума, отдаден на трезво самовглъбяване, седял заключен в килията си, а когато излизал навън да поседи на пейката, изглеждал целият облян със сълзи, носейки на лицето си отблясък от молитвения пламък. През време на св. Четиридесетница пет дни прекарвал без храна, а в събота и неделя ходел на братската трапеза и ядял това, което се давало на всички. Не лягал да спи, а като си навеждал главата върху ръцете спял по някой час.                 

Две години живял той в новата обител, възраствайки в добронравие и подвижничество. Неговият старец и игуменът решили, че е време за преподобния Симеон да сподели и с други придобитите си съкровища на духовна мъдрост и му възложили послушание да изнася в църква поучения за назидание на братята и на всички християни. Неговата реч била проста и достъпна. Съзерцавайки великите истини за нашето спасение, той ги излагал разбрано за всички, без ни най-малко да снижава с простата си реч тяхната висота и дълбочина.

Не минало много време и преподобни Симеон бил посветен в иерейско служение и избран за игумен. Когато извършвал св. Литургия, лицето му ставало ангелоподобно и излъчвало светлина. Неуморно наставлявал братята си. По цяла нощ пишел, съставяйки богословски разсъждения или тълкувания на божествените Писания, или общоназидателни беседи и поучения, или молитви в стихове, или писма към разни ученици, миряни и монаси.

След време преподобни Симеон решил да се оттегли в безмълвие и предал на друг бремето на игуменството. Но не било му съдено да се наслаждава на ненарушимо спокойствие. Било му изпратено голямо изкушение. Неговият старец Симеон Благоговейни починал в дълбока старост след 45-годишен строг подвижнически живот. Преподобни Симеон, знаейки неговите подвижнически трудове, чистотата на сърцето му, издигнатостта му към Бога и осеняващата го благодат на Светия Дух, съставил в негова чест похвални слова, песни и канони и тържествено празнувал ежегодно неговата памет, като нарисувал и негова икона. На неговия пример подражавали и други в манастира и извън него, защото той имал много ученици и почитатели сред монасите и миряните. Но един иерарх завидял на мъдростта и светостта на преподобни Симеон и, като не намерил нищо укорно в неговия живот, възбудил против него гонение, обвинявайки го в неспазване на църковния ред, задето самоволно почита като светец своя старец. Свети Симеон бил принуден да се оттегли в една местност край Константинопол, където имало стара църква “Св.Марина”. Там той прекарал останалата част от живота си, достигайки до пълната възраст на Христовото съвършенство. Като почувствал близо своя земен край, той повикал при себе си своите ученици, дал им нужните наставления и като се причастил с Христовите Тайни, заповядал да пеят предупокойна молитва. Докато те пеели, той горещо се молел и, преди да почине, тихо казал:”Господи, в Твоите ръце предавам духа си!”

След 30 години, в 1050 г. били открити неговите свети мощи, изпълнени с небесно благоухание и славещи се с много чудеса. 

Братя и сестри, Великият пост е благоприятно време за постигане на духовна съсредоточеност. Нека , пленени от подвига на св.Симеон Нови Богослов и следвайки съветите, които му е дал неговият старец, да пазим ума си от блуждаене в плътски помисли и житейски грижи, да не изпадаме в празнословие, да идваме в храма, за да се молим, а не за да обсъждаме и осъждаме тоя или оня, както правят някои “благочестиви” християни; да внимаваме над себе си,  да размишляваме и да се каем за своите грехове, за да се удостоим с Божията благодат. Амин.