ПЛОДОВЕТЕ НА ВЯРАТА И НЕВЕРИЕТО (слово в деня на славната памет на преподобния наш отец Йоан Рилски)

Версия за печат

„Покаяния основание, прописание умиления, образ утешения, духовнаго совершенияравноангельное житие твое бысть, преподобне. В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый, отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших”.

Източната православна църква отбелязва днес славната памет на преподобния наш отец Йоан Рилски, земния ангел, небесния човек. От ранни младини той започнал да се труди с ум и сърце и с всичката сила на волята над решението на главната житейска задача на християнина – да съблече ветхия човек с неговите пагубни дела и да се облече в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината (Ефес. 4:24). Благодарение на твърдия и непрестанен стремеж и благодатта Божия, готова винаги да се притече на помощ на истински трудещия се, той победоносно и славно решил тази задача, достигнал славния венец на нетленния живот.

Работата е в това, скъпи братя и сестри, че всички ние от самото наше зачатие и ражане наследяваме мерзостта и тлението на греха, отдалечаващ ни от Бога - Източника на живота, подлагащ на тление и малко по малко разрушаващ цялото ни същество - душата и тялото, низвергващ ни във вечната тъма и мъка, и тялото разтляващ и превръщащ го в земя.

Над това ужасно тление напълно възтържествувал преподобни Йоан, както и всички подвизаващи се подобно на него, и достигнал нетленен, вечен, блажен живот на небето. Как той удържал славна победа над всеразтляващия грях и достигнал благоуханието на светостта и пълно угаждане на Бога? Това обяснява краткото песнопение, съставено в негова чест и пято на празника му. Той отхвърлил от себе си и напълно се очистил от греха чрез осъзнаване на своите грехове, чрез сълзи на покаяние, постоянна молитва и телесни трудове, чрез пълно нестяжание, чрез утешение на всички идващи при него със своите печали за греховете, чрез постоянен стремеж към християнско съвършенство и святост – към кротост, смирение, послушание, въздържание, търпение, милосърдие, - така че животът му станал равноангелски; той живял с тялото си на земята, а с ума и сърцето си бил на небето, с Бога, Когото възлюбил пламенно и с Който се съединил, ставайки един дух с Него; „който се съединява с Господа, един дух е с Него” (1 Кор. 6:17), казва Апостолът.

Съпоставям животът на този преподобен и на светите угодници Божии с живота на хората от този век, особено с живота на съвременните нам хора - и виждам пълната противоположност на този и на другия: там има мир и живот, непомръкваща светлина в душите, тихо съзерцание, покаяние, молитва непрестанна, мирен труд духовен и телесен, към всички доброжелателство и любов; а у светските хора - постоянната тревога на страстите, смут, обиди, крамоли, взаимно недоброжелателство, гордост, непокорност на властите, неверие, самонадеяност, в някои - отричане на всякакви закони Божествени и човешки, безчинно самоуправление (автономия), посегателство на чужда собственост, свобода и живот, пълно отрицание на безсмъртието на човешката душа, на възкресението и вечния съд. Такива и трябва да бъдат плодовете на неверието. Днешните беззаконници са готови да разрушат целия строй на църковния, граждански и семеен живот и да приведат обществото на хората в състояние на безначалие и примитивизъм.

От кого е такава изтребителна война, обявена на Бога и хората? От този, който е бил първият беззаконник на небето и там е обявил война на Бога и на Ангелите, и сам е бил низвергнат на земята. „Видях сатаната, как падна от небето като светкавица” (Лк. 10:18), казва Господ - той, по допущение Божие, и за изпитание на хората, за откриване на техните мисли, наклонности и страсти - причинява в целия свят всякакви смутове, крамоли и убийства, правейки свои оръдия потъпкалите своята съвест хора.

Бедно отечество, разкъсвано от беззаконието на враговете – обърни се искрено към вярата на своите бащи и изтръгни от себе си семената на плевелите, заглушаващи пшеницата, издигни, открои преданите на Бога и църквата Му хора, и се изправи, изправи се със силата Божия и твърдо се дръж за крайъгълния камък на църквата — Христос, всемогъщия Бог и Спасител. „Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже” (Лк. 20:18). Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев