ПРИТЧАТА ЗА БОГАТАША И ЛАЗАР

Версия за печат

Скъпи отци, братя и сестри! Сърдечно приветствам и поздравявам всички вас с неделния ден. Днешното неделно богослужение беше отбелязано с четенето на Евангелието от Лука 16:19-31. Аз няма да ви повтарям това евангелско четиво, аз само ще кажа защо на всички нас е нужно непременно да го знаем. А именно, защото притчата за богаташа и Лазар е най-подробното – разбира се, за човешкото схващане, - сказание за това, което ни очаква след смъртта.

Несъмнено, Господ ни предава Своето откровение в тези категории на мисълта, в тази система от понятия, с този език, които ние владеем. И, навярно, невъзможно е на човешки език, опирайки се на човешки знания, да се предаде на хората какво означават новото небе и новата земя, този бъдещ живот. У всяко поколение хората на основата на общи знания натрупват някакви собствени представи, но всички те са непълни, и, разбира се, не съответстват на това, което е на практика, защото пълната правда за бъдещия живот е скрита от нас - може би, просто защото ние със своя ум, изхождайки от своите знания, от своята култура, от своя опит, сме неспособни да разберем това откровение.

Его и притчата за богаташа и Лазар – това също е милост Божия. Господ и на умните, и на неразумните, и на образованите, и на необразованите, и на живелите преди 2 000 години, и на живеещите в XXI век под удивителни, трогателни, вълнуващи до дълбините на душата, образи ни предава някаква вест, някакво скрито послание за това, което ни очаква. В тези думи е зашифровано нещо, което за нас днес е невъзможно да разшифроваме, но когато всеки от нас престъпи чертата, отделяща физическия живот от новия живот, нашите очи ще се отворят и ние в един миг всичко ще разберем. Но даже от това, което ние днес чухме от притчата за богаташа и Лазар, ние трябва да направим за себе си едно важно заключение. Задгробен живот съществува. Това не е мит, не е приказка – това е нещо, което реално съществува, и, може би, е още по-реално в сравнение с тази действителност, в която ние сега се намираме.

И още нещо много важно ни съобщава Господ чрез тази притча. А именно това, че в тази реалност хората пребивават сякаш в различни светове и че всеки от тези светове съответства на вътрешното състояние на човека. Не може злият да пребивава сред добрите – тогава нито той, нито добрите ще бъдат щастливи, не ще притежават пълнотата на живота. Не може и добрият да пребивава сред злите, което би било несправедливо. Известно е как страдат невинни хора, които са поставени в затворническа килия заедно с престъпници. Техният живот става ад, защото техният вътрешен свят е несъвместим със света на тези, които ги заобикалят.

Ето така и след нашия земен живот всеки ще бъде там и в това обкръжение, което съответства на неговото духовно и нравствено състояние. Ако в него царят измама, коварство, злоба, лъжа, предателство, лицемерие, стремеж към богатство и наслади, ако са разрушени всички житейски ценности, ако за достигане на своите цели човек е способен да прави всичко, престъпвайки през всякакви принципи и идеали, - то такъв човек, ако в някакъв момент се окаже способен да се осъзнае, ще каже за себе си: „Недостоен съм за Божията милост”.

Но Господ ни учи, че даже такъв паднал човек, в когото сякаш няма нищо, заради което той може да премине във вечния живот, в когото всичко е обременено със страсти, гнетящи и разрушаващи душата, - даже такъв човек по Божия милост, чрез Кръста Христов, Неговите страдания и Неговото Възкресение има надежда за живот в бъдещия век, ако принесе искрено покаяние и покаже дълбока вяра.

Тази притча ни позволява да разберем, че някаква връзка между тези светове може да съществува. Нали богаташът, намиращ се в ада, гледал към Авраам и видял там Лазар, същия този нещастник, който някога лежал пред вратата му. Нещо повече, на богаташа била дадена възможност да се обърне към Авраам. Значи, от една страна, границата между тези светове е непроницаема, защото е невъзможно да преминеш от едно състояние в друго, но не дотолкова, че да не можеш да видиш и да общуваш, и, може би, това виждане и да бъде най-страшното мъчение за тези, които са лишени от Царството Божие.

И накрая заключителните думи на притчата. Богаташът моли Авраам да изпрати някого оттам, та той да възкръсне, да отиде и да разкаже на живите за това, което ги очаква. На първо място, богаташът мислел за своите братя, които повтаряли неговия житейски път - живеели също така безразсъдно, опивайки се от богатството, наслаждавайки се на временното, без да виждат истинския смисъл и истинските цели в живота, без да съзират нищите, бедните, нещастните, които били редом. И какви силни и заедно с това какви реалистични думи казва Авраам: „Те имат Моисей и пророците; а ако Моисей не послушат и пророците не послушат, тогава няма да послушат, даже ако и мъртъв възкръсне”.

Как всичко това е приложимо и към нашия днешен ден, към съзнанието на съвременните хора, които често не виждат чудесата, Божиите чудеса в живота на всеки, в историята на народите, чудеса в голямото и малкото, когато Господ по молитвите ни нахлува в нашия живот - спира болест, придава мъдрост на младостта, помага да избегнем изкушения, дава сили в старостта и нерядко помага даже в нашите битови проблеми! За огромното количество хора не съществува никаква Божествена следа в историята, никаква Божия ръка в живота и, ако такъв човек се срещне с този, който е възкръснал от мъртвите, все едно няма да повярва. В това няма нищо ново - така и Господ Иисус Христос възкресил Четиридневния Лазар и хората били поразени: пред тях бил толкова могъщ и толкова силен Човек, че следвало да Му се поклонят, че трябвало незабавно да го изберат за цар, нали Той можел да възглави борбата с римляните. Но трябвало само Този могъщ Човек, възкресил четиридневен труп, да прояви слабост, да бъде подложен на мъчения, да възлезе на кръста и същите тези хора, които Го приветствали с викове „осанна!”, започнали да искат: „разпни Го!”

Нищо ново не е станало за тези 2 000 години и никакви възкръснали покойници днес не ще укрепят някого във вярата. Едни ще кажат, че това е измама, други – че това е манипулация с цел печалба, трети даже не ще помислят за това. Всичко това свидетелства, че вечният живот се заражда в дълбината на нашето сърце, в дълбочината на нашето съзнание, че мисълта за вечния живот се вплита в тъканта на нашия човешки живот. Ако тя ни съпътства и в радостите и в скърбите, ако ние знаем какво ни очаква, ако ние знаем и вярваме в тези думи, които Господ ни е предал, тогава само една мисъл за вечността е способна от корен да промени нашия човешки живот, изпълвайки то с истински смисъл и истински ценности.

Притчата, която ние днес чухме, е именно за това - за целите и ценностите в човешкото битие. И да ни помага Господ никога да не изпускаме от своя мислен взор тези истински ценности и цели, които ни привеждат във вечния живот. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев