ДА СТАНЕМ ДОБРИ ХОРА ЗА НАС Е ПО-ЛЕСНО, ОТКОЛКОТО ЗА ДРУГИТЕ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Днес честваме паметта на свети апостол Андрей Първозвани. Две хилядолетия ни отделят от това време, когато живял този ученик Христов.

Има неща, които не можем да заслужим или заработим, но те се получават като подарък, както на децата, се случва, да получат от родителите си богато наследство. В литературата и киното има сюжет, когато синът получава такова наследство, но той не знае какво да прави с него и като не го цени, като не умее правилно да се ползва от него, напразно го разпилява и става беден.

Едно от най-главните богатства, които имаме – това е православната вяра. Това не е наша заслуга. Ние не можем да си припишем това на себе си и да се гордеем с него, това богатство е достигнало до нас по наследство. На земята има хора, за които да узнаят за Христос е много по-сложно, отколкото за нас. Ако ние бяхме се родили в Саудитска Арабия, Иран или Турция, тогава за нас би било твърде по-сложно да станем християни, отколкото на родилите се тук. Не можеш да се гордееш с това, което не си заработил сам, но което си получил без свой труд или особена заслуга. Това не е нещо, с което ние се гордеем пред другите хора, но то е, което ни дава възможност да бъдем най-добрите хора, които някога са живели на земята.

Най-добрите хора са хората, които живеят, според Божиите заповеди, които изповядват това, на което ни учи Евангелието. За нас е много по-лесно да станем такива хора, защото ние живеем в тази среда, култура, сред тези традиции, които могат да ни помогнат да станем православни християни и добри хора. Но това не значи, че ще стане така автоматически, без нашето усилие. Децата, които не умеят правилно да се разпореждат с богатото наследство, в крайна сметка се оказват същите бедняци като тези, които са нямали това наследство. Те нищо не ще смогнат да предадат на следващите поколения.

Ние живеем в непросто време и не в най-добрите условия. Мястото, навярно, също не е най-доброто, защото тежко е да се диша от вредните емисии на заводите, някъде не е почистено, пътищата са разбити, полята са неразорани. Човек започва да мисли, че ако условията биха били други, друг би бил и животът. Но въпреки всички лишения, ние имаме нещо, което другите нямат – възможност да получим радост не само от това, което става тук, на земята, но още и от общението с Бога.

Християните имат тази възможност от този момент, когато Господ основал Църквата. Именно това вдъхновява хората да стават ученици Христови - хората узнавали, че следвайки Христос, могат да получат свобода от греха и от тези зависимости, които мъчат човека, да получат радост там, където, изглеждало, че липсва такава. Грехът прави човека зависим, свой роб и само с помощта на Божията благодат той може да се освободи от греха.

В една от притчите Христос сравнява Царството Небесно с човек, който внезапно намерил съкровище, скрито в полето. Преди го е нямало, а сега то се появило. Царството Небесно прилича и на скъпоценен бисер, който търговец намерил и от радост продал всичко, което има, за да го придобие. Апостолската проповед станала за хората това съкровище, което те внезапно открили и този скъпоценен бисер, който те търсели цял живот и накрая го намерили.

Хората по различен начин се срещат с вярата, с Евангелието и с Христос. Но, безспорно, това винаги напълно променя живота и го изпълва със смисъл. За това свидетелства цялата история на Църквата.

Всеки от нас има възможност да стане притежател на това съкровище, на този скъпоценен бисер – и тези хора, които живеят днес, които сега стоят в храма и тези, които засега още не са прекрачили прага му.

Мнозина от нас още не са намерили това съкровище, макар по име да са християни, защото за много наши съотечественици християнството - това не е съзнателен избор, не е плод на дълги търсения и мъчения, а само следване на някаква традиция, на някакъв обред, запазили се въпреки безбожното време и гоненията, които е преживял нашият народ. Питаш човека защо той е православен, а той отговаря: моята баба, моят дядо са ходили в храма и аз също идвам на Пасха и на Богоявление. Но мнозина от нас не разбират смисъла на това, което става в храма, не защото, той е сложен и достъпен само за този, който има по-високо образование. Ние не полагаме усилия за това. Няма желание да се разбере и придобие това съкровище, което имаме.

Осъзнавайки се като наследници на това голямо богатство, трябва да разберем, че от нас зависи, ще можем ли да го приемем или ще оставим тази възможност неизползвана. Имайки всички условия, за да вървим по този път, ние можем така и да продължим през целия си живот да търсим пътя или да вървим в затворен кръг, без да намираме това, което довежда човека до истинското щастие.

Много важно е за всеки от нас да бъдем християни не просто по традиция и по име, без да познаваме своята вяра, без да променяме своя живот и не знаейки какво можем получим от християнския начин на живот. Живеейки така, ние и на другите не ще можем нищо да предадем. Ние сами не използваме възможността да станем духовно богати и нашите деца и внуци също ще бъдат бедни, защото те на нищо няма да се научат от нас. Не можеш да предадеш това, което ти самият нямаш. Поради тази причина това е важно не само за нас самите, но и за нашите роднини, близки, за тези, които ни заобикалят.

Ние всички си пожелаваме един на друг на празници добрини, щастие, всичко най-добро. Най-голямото добро, което ние можем да направим един за друг – това е да си подарим истинска радост и истинска любов, това, което никой и никога не може да отнеме. Но да ги подарим можем само тогава, когато ги имаме. Трябва да тръгнем по този път, да отворим сърцата си за това, което са проповядвали апостолите и за което до ден днешен, продължавайки тяхното служение, проповядва Църквата.

Поздравявам ви в днешния ден с празника на свети апостол Андрей и желая всеки от нас, наследниците на такова велико съкровище, да не остане беден, безрадостен и унил като кораб, който е носен от вълните и ветровете по бушуващото море и не знае къде е неговото пристанище. Ние имаме това пристанище. Проповедта за Христос е прозвучала на нашата земя и продължава да звучи до ден днешен.

Да даде Бог в нашите сърца да се намери за нея място и те, като добра земя, да принесат добри плодове за Бога и за спасението на нашите души! Поздравявам всички вас с празника!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев