СЛОВО СЛЕД ВЕЛИКАТА ВЕЧЕРНЯ НА ПРАЗНИКА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Версия за печат

Братя и сестри! Ние празнуваме Рождество Христово, ние възпоменаваме великото събитие - идването в света на Господа. Той не е донесъл някакъв нов закон - Той напомнил за истинското съдържание на този Божествен закон, който бил връчен от Бога на Мойсей, но след това в продължение на дълги столетия започнал да се възприема от хората само през призмата на многочислените външни предписания. Самият вектор на духовния живот бил дотолкова изкривен, че практически не оставали надежди за спасение. И Господ идва, както Той Сам казва, не за да отмени древния Божествен закон, но за да се изпълнява този закон от хората (вж. Мат. 5:17). Цялото Му учение ни дава разбирането за това в какво трябва да вярваме и как трябва да живеем, за да осъществяваме в своя живот Божествения закон.

Хората строят своя живот според закони, предписания, правила. И колкото по-сложно става човешкото общежитие, колкото по-сложна става човешката цивилизация, толкова повече правила се появяват - професионални, корпоративни, различен род инструкции, държавни закони. Всяка страна от живота на хората строго се регламентира и, ако тези закони, предписания, инструкции не се изпълняват, тогава човек или се порицава, или се лишава от работа, или въобще губи свобода.

А какво пък става с този закон, който Бог е дал на хората? Днес ни учат, че такъв законвъобще и не съществува, и можеш да се държиш така, както ти сам искаш - никакви предписания и правила! И какво се получава? Има инструкции, как да се почистват офиси, как да се управляват лифтове, как да се управлява уличното движение, но няма никакви правила, по които може и трябва да управляваш своя вътрешен духовен живот, своята нравствена същност. Разбира се, подобни правила се появяват, но те не носят задължителен характер, защото не са свързани с никакъв авторитет, освен човешки. Но всеки може да каже: защо трябва да устройвам своя вътрешен живот, своите отношения с другите, своите семейни отношения по някакви правила, изобретени от друг човек? И той ще бъде прав.

Но нали неслучайно е бил даден закона на Мойсей и Господ, идвайки в света, неслучайно обновил този закон в цялата му сила. Понеже този закон, даден от Бога и регулиращ вътрешния нравствен живот на човека, има абсолютен божествен авторитет, и така е било в продължение на столетия и даже хилядолетия. Нещо повече, светските закони имали за своя основа този нравствен Божествен закон. В юриспруденцията има разбиране за връзката между нравствеността и правото. Не може да съществува право, откъснато от нравствеността. А днес ни казват: никакъв нравствен закон, задължителен за всички, не съществува.

А при какво условие хората биха дръзнали да провъзгласят отмяната на този нравствен закон? Това би могло да стане само в този случай, ако хората се откажат от Бога. Тогава нравствеността става относителна - тя се прикрепва към авторитета на политици, философи, поп-звезди. Подражавайки на такива „герои”, хората започват да копират и техния начин на живот, но всичко това, в частност, няма отношение към цялото общество, към целия човешки род.

Нравственият закон може да бъде задължителен за всички, само в този случай, ако той се основава на Божествения закон. Вярата в Бога има съвсем конкретно осъществяване в живота на всеки човек, защото ако ти не вярваш в Бога, у теб няма никакъв абсолютен нравствен закон.

Когато ние празнуваме Рождество, ние изповядваме своята вяра в Бога. Ние отново и отново казваме на този свят, че Бог е дошъл в този свят, Господ се въплътил, за да обнови нравствения закон, без който е невъзможен животът на личността, обществото и цялата човешка цивилизация. Но за да бъде обновен този закон, за да заработи, трябва да повярваме в Бога. И кой ще ни помогне да повярваме? Има такава сила, освен умните книги и добрите проповеди в храма - това е нашата съвест, това е нашето вродено нравствено чувство, което по странен начин не съвпада с никакви частни нравствени концепции, изобретявани от хората, но точно съвпада с Божия закон. Божествените заповеди сякаш са отпечатани в нашата вътрешна матрица, сякаш от тях е изтъкано нашето нравствено начало. И затова най-голямото доказателство за Божието битие е признанието за наличието на този нравствен вътрешен закон, който се опознава от гласа на съвестта, но се потвърждава от този писмен закон, който Бог донесъл на човешкия род.

Затова днес това дело, с което се занимава Църквата, проповедта, с която тя се обръща към света, има огромно, епохално значение. Ако тази проповед ще се усвоява от все по-голямо и по-голямо количество хора, ние имаме надежда за бъдещето, защото при всички разнообразни проблеми, конфликти, противоречия хората винаги ще смогнат да намерят общ език, ако имат общи нравствени ценности. Тогава може да се предотвратят големи и глобални войни, може да се разрешат най-сложни проблеми, свързани със съвременното ниво на развитие на техниката и на всичко това, което съпровожда нашия живот. Всичко може да се реши, ако има някакъв общ нравствен консенсус. Но този консенсус е невъзможен, ако ние се отказваме от Бога, защото и най-умният и най-авторитетният човек не може да обезпечи такъв консенсус.

На всички вас, скъпи мои, бих искал да пожелая силна и крепка вяра, способност да отблъсквате всякакви изкушения и всякакви съмнения, помнейки, че там, където е Бог, там е бъдещето, там е надеждата, там е светлината и там е животът. Поздравявам всички вас с празника Рождество Христово!

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев