Братя и сестри! Сърдечно приветствам и поздравявам всички вас с втория ден на Рождество Христово, когато ние посвещаваме своите молитви на семейството на нашия Спасител. Този ден се нарича Събор на Пресвета Богородица. Около Божията Майка били най-близките родственици, нейните родственици по плът, които били, разбира се, и родственици на Младенеца Иисус. Това са Обручникът Йосиф, братовчедът на Спасителя Иаков, станал по-късно първия Йерусалимски епископ - това било семейството. И когато ние говорим, че Рождество е семеен празник, това не е просто дан на някоя светска традиция да отбелязваме този ден в семеен кръг, но още и изпълнено с голям смисъл почитане на семейните отношения. Сам Господ, Неговата Пречиста Майка живели в семейство. И семейството – това е люлката, в която се възпитават децата, в която се шлифоват човешките отношения.
Няма по-сложни отношения от отношенията между мъжа и жената, защото тези отношения претърпяват множество изпитания. Нали никой друг не живее постоянно рамо до рамо един до друг. Когато ние идваме на работа, ние известно време общуваме с някого, а после отиваме при семейството. Но в семейството ние пребиваваме винаги и в семейството ние сме такива, каквито сме всъщност. Семейството сваля всички условности, разрушава всички предразсъдъци и не e просто да възприемеш човека такъв, какъвто е, защото в това има не само добро, но и лошо.
Какво запазва семейството пред лицето на тази с нищо не поукрасена реалност? Съществува само една сила, която може да съедини хората, живеещи един с друг – това е силата на любовта.
Ето защо ние се молим днес за семействата - за мъжете и жените, за децата, за бабите и дядовците, за всички, които са съединени със семейни връзки. Да благослови Господ живота на нашите семейства! Да укрепи Господ всеки член на семейството и да го умъдри, та той да цени тази велика общност и никога да не поставя под съмнение нейната ценност, даже тогава, когато отношенията между членовете на семейството преминават през изпитания! И да даде Бог тези изпитания никога да не свършват с разрушаване на осветените и, от Бога благословени, семейни връзки. Живеейки в семейство, всеки извършва малък подвиг и, ако той го извършва достойно, тогава семейството е крепко, силно и е способно да премине през всички изпитания и външни, и вътрешни. В такива семейства се формират силни личности, способни на подвиг.
Без подвизи не може да съществува семейството. Нужно е да се научим да жертваме своите интереси за общото благо. Нужно е да се научим да сдържаме своите емоции. Нужно е да се научим да запазваме любовта даже тогава, когато мъжът и жената остаряват и престават да бъдат привлекателни, когато губят физически сили и енергия, които притеглят хората един към друг. Нужно е да се научим да носим житейския подвиг в семейството и тогава децата ще бъдат способни на подвиг, народът ни ще бъде способен на подвиг, без който не може да съществува човешкото общество и без който не може да има силна държава.
Още веднъж сърдечно ви поздравявам с празника Рождество Христово!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев


