ПРОПОВЕД НА БОГОЯВЛЕНИЕ

Версия за печат

„Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него. А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене” (Мат. 3:13-14). По-късно апостол Павел казал, че без всякакво разсъждение и предупреждение по-малкият се благославя от големия. Иоан като Пророк знаел, че Този, Който е дошъл при него, е повече от него. Той казвал, че „не е достоен да развърже ремъка на обущата” (Лк. 3:16) Му – така се усещал пред Сина Божи. „Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска” (Мат. 3:15), проявявайки истинско смирение. Понеже истинското смирение се заключава в послушанието. Когато човек упорито се отказва от това, което му предлагат, това не е смирение, а напротив – гордост. И в тази постъпка се проявява цялата красота на Йоановата душа. Кръстителят бил и удивен, и смутен от това, че Господ искал да се кръсти от него. А когато Христос му казал, че, ще повторя, „тъй нам подобава да изпълним всяка правда” (Мат. 3:15), той се смирил и се съгласил, признавайки, наистина, че той не разбира какво става.

Обикновено в нашия живот всички хора от всичко разбират. Много често, когато по радиото водя предаване, някакъв човек звъни, казва: „А ето защо в Библията е казано… така и така?” То ест получава, че този, който писал, е глупак, който превеждал, той е още по-голям глупак, тези, които от три и половина хилядолетия четат това, всички са глупаци, а ето „аз съм умният”. Защо? Понеже човек поради гордост мисли, че той въобще прекрасно разбира от това.

Йоан не е така. Току-що той чул от Христа, че така трябва да се изпълни всяка правда, той тутак-си със смирение отстъпва на Господа, „допуска Го”. „И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:16-17).

Благата и всесъвършена воля Божия ни се е открила в Божия Син. Ние всички, живущи на земята, имаме удивителната възможност за непосредствено общение с Твореца на Вселената. Невъзможно е да си представим това! Това е като, ако амебата или друго най-просто едноклетъчно изведнъж би пожелало да побеседва с човека и човекът би решил да предостави на амебата такава възможност. По какъв начин? Единствено възможният е да стане сам амеба и да започне да говори с нея на нейния език. Но разликата между човека и амебата, между най-простото живо същество и най-сложното живо същество – тази разлика е много по-малка, отколкото между човека и Бога. Но за да извести волята Божия на човек Господ, по Своята неизказана милост, изпраща в света Своя Единороден Син и Възлюблен Божествен Логос, Който се родил като Иисус Христос. За какво? За да изясни на тези малки същества, които даже от самолет, летящ на височина едва 10 километра, вече не се виждат, волята Божия. С това Господ се смирява пред човека и му изказва Своята любов. Господ не се гнуси ето от тази малка амеба. Но ако амебата е същество напълно безвредно и живеещо само, за да изпълни своята функция, която й е дал Господ Бог, то човек има отпечатъка на Божеството в своята свобода и има възможност да приеме божествената любов в своето сърце. В този смисъл Господ ни приравнява. Той не станал амеба, не дошъл да спаси амебата, Той дошъл да спаси свободния, но заблудил се човек и отдал Своя Син на смърт.

И това било неизбежно. Нали злото ненавижда доброто, затова няма нищо учудващо, че Христос бил разпнат. Ето това е Неговата първа крачка – идването на река Йордан – била първата крачка към Голгота и началото на Христовото служение (то ще бъде кратко, три и половина години), към което се подготвял Господ и като Човек, в това число, което ще завърши ненапразно с кръстна смърт.

Че това не е било напразно, можем да се убедим, ако погледнем всеки храм. Минали са две хиляди години и ето идват хора – не хиляди, а десетки хиляди и милиони хора! Степента на разбиране на това, което говори Бог, у всички е различна: у пеленачето или у тригодишния младенец, у 12-годишния отрок или четиридесетгодишния мъж. И в това няма нищо страшно. Винаги може да дораснат и израснат, но душата им се стреми към Словото Божие. И Господ е готов всекиго да нахрани за неговото спасение. Затова не напразно Христос се кръстил в Йордан и не напразно пролял Своята Кръв. Кой от нас две хиляди години след нашата смърт ще съумее да събере милиони хора, оставил след себе си само някакво свое слово? Това е напълно невъзможно даже да си представим. На земята живели разни хора, имената на мнозина останали в историята и вписани там не със златни, а с платинени, с брилянтни букви, но те не могат да съберат такова количество народ. Защо? Понеже сърцето на човека откликва на Словото Божие. Това говори, че това Слово е и живо, и действено, защото все нови и нови поколения хора идват да слушат това Слово: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:17). Затова, ако ние искаме да разберем в какво е волята Божия, необходимо е да знаем с какво се обръщал към нас Христос, ние трябва да знаем Неговите слова от Евангелието, още нужно е да помнимвсички Неговия деяния, тогава волята Божия ще ни се открие.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев