СЕКИРАТА ВЕЧЕ ЛЕЖИ ПРИ КОРЕНА НА ДЪРВЕТАТА (слово на Събор на Предтечата и Кръстителя Господен Йоан)

Версия за печат

Кой чува днес гласът на викащия в пустинята? От пустинята дошъл Предтечата в градовете и селата, които духовно били също пустиня. Колко близко се намира тази нажежена пустиня край Мъртво море до нашия днешен живот! Колко очевидно би трябвало да стане сега за всички, че животът без Бога се превръща в пустиня. И да не забравяме още един, твърде разбираем за нас факт: голямото мълчание на пет века предшествало пророческия глас на Йоан. Нито на кръстопътищата, нито при градските порти не се появил в продължение на това време след Малахия нито един пророк. Ако тълпите бягали при Йоан от Йерусалим, от цяла Юдея и околностите на Йордан, то това било, защото се случвало събитие наистина невероятно.

Свети Йоан Кръстител застава пред народа и предупреждава за настъпващия съд, за Деня Господен. Заобикалят го тълпи народ и представители на официалните религиозни течения. И ето неговото страшно слово към тези, които лицемерно влизат в храма Божи и формално приемат Кръщение: „Рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние.... Секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън”. Какво да правят? Да се покаят, да се обърнат, т. е. да изменят пътя, да изменят своето сърце. Животът трябва да се обърне на сто и осемдесет градуса.

Но когато Йоан се обръща към простите хора, той не изисква от тях нито подвизи, нито да живеят така, както той, в пустинята. Нека правят само това, което е достъпно за съвестта на всеки човек. Към тези тълпи, които идвали при него, търсейки очистване чрез кръщението, което той извършвал в Йордан, светият Предтеча се обръща с обичайните, понятни за всички без изключение изисквания. Колко актуални са те винаги и особено днес, и колко непросто се оказва за човешкото сърце да достигне това, което е заключено в думите на пророческата простота!

Какво да правим? Който има две дрехи, да даде на нямащия и който има храна, да прави същото. Някой, навярно, могъл да изисква от митарите, събирачите на данъци, чиято дейност била свързана с корист и изнудване, да оставят това занятие като недостойно – Йоан изисква да го изпълняват честно. И същото казва на воините - никого не обиждайте и се задоволявайте със своето заплащане; каквито и пари да ви предлагат, не вършете насилие.

Изглежда, твърде прости и не особено духовни думи. Но да не забравяме никога, че ги казва първият от хората, комуто било дадено да съзерцава тайната на Пресветата Троица. И тези думи, оказва се, могат да станат решаващи за съдбите на народа и човечеството. Само на този, който се стреми да живее според добрата си съвест, се открива дълбочината на кръщението. После свети апостол Петър ще каже: „Кръщението е обещаване Богу добра съвест, която ни спасява чрез възкресението на Иисуса Христа” (1 Петр. 3:21).

Потапянето в Йорданската вода не било нов обред, но със своето пророчество Предтечата му придава нов смисъл. И най-главното е, че в цялото си служение с висок глас той възвестява, че след него идва Някой, Който в действителност е По-Силен от него. Дотолкова по-силен, че той счита себе си за недостоен да изпълни служението на роба, навел се да развърже ремъка на обущата Му: „Аз ви кръщавам във вода, но Той ще ви кръсти с Дух Свети”.

Господ ще покаже какво значи Неговото Кръщение. С Вода и Кръв, изтичащи отпрободеното с копието ребро, с вода и Дух Свети, с огъня на Петдесетница. Ние, свещениците, кръщаваме днес също с вода, но Господ, Който върви пред всеки човек, чрез смъртта и Възкресението присъства винаги сред тайнствата на Църквата и кръщава всички с Дух Свети. Когато ние произнасяме страшните, свети думи, небето се съчетава със земята, Бог се съединява с човека. Но приемането на този дар от нас и от тези, които влизат във водата, зависи от това, доколко ние всички, стоящи тук, се оказваме достойни за тези думи.

Защо проповедта на Йоан била толкова действена и тълпи излизали да го слушат и приемали Кръщение, което било само сянка на това, което се извършва днес? Да се постараем, според силите си, да се научим, от най-големия от родените от жени, на две съществени неща, определящи цялото му служение. Това бил човек, който наистина обичал Бога и който настина живял с благовестието. Не само неговите слова

- целият му живот бил изобличение на съвременния му живот. Пустинята, в която тойживял, неговата дреха от камилска вълна и коженият пояс на кръста (имащите меки одежди живеят в дворците, казва Христос), и храната – най-бедна от най-бедните - акриди и див мед – всичко това говори за неговата велика простота и причастност докрай с това, което има народът, с цялото му страдание и нищета.

Не за безсмислено външно подражание, както той сам учи, става дума, а за това, щото болките и раните на народа да станат наша лична болка и наши лични рани. За това, че проповедта за съкровищата на небесата е невъзможна за тези, които мислят как да съберат съкровища на земята. И думите за блаженството на нищетата не могат да достигнат никого, ако се произнасят от душевен и телесен комфорт.

От пустинята, от нейната самота, от молитвеното мълчание и тишина ни говори Йоан, и нищо не се чува, освен гласа на Бога, освен тези думи, с които Христос е излязъл на проповед след Кръщението: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно”. Той така обичал Бога, така скъп му бил народът, че той говорел това, което хората знаели в дълбините на сърцата си, което те жадували да чуят. И когато Йоан призовавал към покаяние, в дълбините на човешките сърца се раждала решимост да отговорят на този призив. И другият Йоан, апостолът на любовта, възвестява: „Аз не ви говоря това, което вие не знаете, но това, което вие знаете, за това ви говоря”.

Никакво слово не притежава такава сила, както това, което е отправено към съвестта на човека и това слово става непреодолимо, когато то се произнася от човек, който е заслужил правото да го произнася. Хората дълго очаквали истинското слово Божие и те го чули от Йоан. Той бил разпознат, той дошъл от Бога и да го слушат, значело да познават Бога, без Когото човек не съществува. И той бил чут, защото говорел за това, което превъзхожда човешките сили.

Той не засланял Христос – ще дойдат лъжепророци и антихристът, които ще се опитат да направят това. Той дошъл, за да посрещне Бога и да се оттегли, да открие на всички Този, Който е по-голям и по-силен от него. И хората го слушали, защото той насочвал към Този, от когото всички се нуждаели.

Ако всички, които приемат Кръщение, биха го приели в действителност, проповедта на покаянието би обхванала целия свят, би се явила спасителна за всички, защото най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него, от най-великия пророк.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев