СЛОВО В НЕДЕЛЯ НА ЗАКХЕЯ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние днес чухме на Литургията евангелското повествование за човека, който бил достатъчно известен в Йерихон. Това бил човек, който събирал данъци, Закхей. Най-вероятно, той се ползвал от тези привилегии на властта, които му били дадени. Закхей, този знатен човек, когото всички добре познавали, чул, че Господ преминава през Йерихон, бяга пред тълпата, опитвайки се да види Господа – само да Го види. Бяга като момче, народът му се присмива. А Закхей все бяга и бяга след тази тълпа. Но ето той разбира, че няма да види Господа. Той е малък на ръст и не може да си проправи път през стотиците хора, заобиколили Христос. Тогава той предприема отчаяна и, от светски поглед, безумна постъпка. Той, като момче, се покатерва на дърво, само, за да види оттам, отвисоко Христос. И не само видял Христос от дървото, но и Христос го видял. Господ видял човека, желаещ да измени своя живот. Въпреки пренебрежението на обществото към Закхей, Господ казва: „Слез, Аз ще дойда при теб у дома ти. Спасението дойде за твоя дом”.

Но ако погледнем на това евангелско повествование от позицията на съвременния секуларизиран свят, тогава ще видим, че Закхей бил практически безумен човек. Той вършел безумства. Човек, облечен с власт, със сила, за какво бяга след някого , покатерва се на дърво, за да види този проповедник? Какво искал той в своя живот, нали имал всичко?

Ние казваме, че това е безумие. А ако погледнем на света около нас? Нима хората, имащи власт и благополучие, или, обратното, търпящи нужда, не вършат безумни постъпки? Нима не разпиляват напразно пари? Нима, за да усладят своя живот, не харчат неимоверни средства? Но това не се счита за безумие, това се счита за естествено положение на нещата, защото човек, имащ благополучие, може да похарчи за себе си своите средства.

Така става във всичко. Това е само един пример, а те могат да бъдат много. Ние сме привикнали да считаме за норма живот истинското безумие. Но нормата в очите на човека не е такава в очите на Бога. Понеже това, което е добро за човека, е мерзост в  Божиите очи, казва Свещеното Писание.

Господ видял в Закхей не безумец, който бяга пред тълпата и се катери на дървото. Но Той видял много мъдър човек, който, преживял част от живота, изведнъж разбрал, че без Бога неговият живот няма смисъл, защото нито властта, нито парите, нито богатството не правят човека щастлив така, както това може да направи Бог.

Да погледнем нашите свещеномъченици, изповедници – стотици и хиляди хора. Те били щастливи в тъмниците, били лишени от всичко и се радвали, били гонени и помагали на другите, мизерствали и разпилявали последното, което имали. И това не е ли безумие?! Но в това безумие те били щастливи. Понеже редом с тях бил Бог, те чувствали Божието присъствие. А сега ние имаме всичко, ние сме сити, обути, живеем в света, а не сме щастливи. Защо? Тъй като ние не извършваме такива безумни постъпки, като например, Закхей. От гледна точка на секуларизирания свят най-безумната негова постъпка – това е неговото боготърсачество. За сития, спокойния, обезпечения, властния човек не е прието да търси Бога Не е прието да търси Бога за.

Ето това е вече истинско безумие! В един миг от човека може да бъде отнето всичко и какво ще остане? Душевна пустота, отчаяние и безславен завършек на живота. Без Бога животът се превръща в нищо.

Затова Църквата ни напомня за необходимостта от боготърсачество. То винаги трябва да присъства в нашия живот, и нека никакви външни обстоятелства не ни смущават. Днес, възпоменавайки евангелския пример на Закхей, аз искам молитвено да пожелая и на себе си и на вас това постоянно подбуждащо чувство на стремеж към Бога. Вън от потребността да бъдем с Бога ние не можем да говорим за спасение и за живот във вечността. Търсете Бога и душата ви ще бъде жива.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев