ПРОПОВЕД НА ЗАДУШНИЦА ПРЕДИ НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА*

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Свeтата Църква със своята любов обема всички хора и се грижи за всички свои чада. Тя подбужда и нас с вас също да проявяваме любов към нашите ближни, да се грижим за тях, не само за живите, но и за умрелите, защото християнската любов никога не пресъхва. Тя преминава във вечността, за любовта няма прегради, затова за нея няма ни смърт, ни тление. И Светата Църква, извършвайки възпоменание за починалите, ни подбужда винаги да откликваме на призива й да извършваме такова възпоменание. Разбира се, ние трябва винаги, по всяко време да възпоменаваме нашите покойници, ние това и правим по време на отслужването на Божествената Литургия, на проскомидията, на панихидата, както и днес. Светата Църква ни заповядва и в домашните молитви да се молим не само за живите, но и за умрелите. Но има особени дни, които Светата Църква посвещава на тържественото възпоменаване на починалите.

Обикновено, възпоменанието се извършва в навечерието на неделните дни или във връзката с възпоменаването на преславното Възкресение Христово, защото с това Светата Църква ни напомня, че ние вярваме в безсмъртието, във вечния живот. Ако ние, както казва свети апостол Павел, знаем, че Господ е възкръснал, то и вярващите в Него ще възкръснат, и за това вие чухте и днес на Божествената Литургия, когато се чете Евангелието, в което се говори, че вярващите в Христа не умират, но живеят, защото у Бога няма разделение на мъртви и живи, у Бога всички са живи.

Днешният ден – това е особен ден на помен, защото не само в навечерието на неделния ден се извършва този помен, а в навечерието на Неделя Месопустна, която още се нарича Неделя за Страшния съд, защото в тази неделя се чете евангелското повествование за всеобщото възкресение и за последния съд над всички хора в края на света. Според църковното установление днес ние се молим за тези, които са похитени от внезапна смърт по време на урагани, бури, наводнения, земетресения, пожари и други катастрофи, които се случват в нашия живот. И именно в този ден ние възпоменаваме всички тези хора, които неочаквано са се споминали, не успели, може би, даже, да възнесат последен покаен вопъл пред Господа. И Светата Църква ни подбужда именно в този ден да се молим за всички тези хора, които ето по такъв начин, неочаквано били отнети от този живот и, по такъв начин, завършили своя земен път.

Поменът за починалите има много важно значение, защото този помен свидетелства за това, че съществува тясна, благодатна, неразривна връзка между земната и небесната Църква, между Църквата, в която хората се стремят да вършат делото на своето спасение и Църквата, която вече обема в себе си тези, които достигнали святост, за живите и умрелите, които пребивават винаги в нашата Църква. Затова ето този помен има много важно значение, свидетелстващо за неразривната връзка, която съществува между Небето и Земята, това благодатно единение, което никога не прекъсва. И, освен това, нашето възпоменание свидетелства за безсмъртието, за това, че ние вярваме във вечния живот, в блажения живот в другия свят, в по-добрия свят. И възпоменанието ни напомня, че трябва неизменно да вярваме във вечния живот, че земният живот е само част от нашето битие, а значителната част е там, зад пределите на видимия свят. Затова ние трябва по подобаващ начин да се готвим, възпоменавайки починалите, ние трябва да мислим и за себе си, за това, че се нуждаем от Божията помощ, от Божията милост, от опрощение на нашите прегрешения. И, затова, възпоменавайки починалите, ние трябва да се погрижим и да устроим своя живот по такъв начин, за да се удостоим с Божието опрощение и Божието милосърдие.

Много често, скъпи братя и сестри, става така, че когато с нас се разделят наши близки, ние скърбим, молим се за тях, а после след известно време усещаме нашата вина пред тях за това, че не сме постъпвали с тях така, както е трябвало, че не сме проявявали към тях нужните грижи, не сме се отличавали с търпение по отношение на тях и смятаме, че е трябвало по иначе да говорим с тях, да сме проявявали повече търпение, снизхождение.

Това чувство за вина дотолкова завладява душата че човек и не знае какво да прави. Престарелите хора имат свои недостатъци и ние негодуваме, намираме се в състояние на нервна възбуда, чувствата ни не са спокойни. Ние не можем обективно да съдим нито за нашето поведение, нито за нашите постъпки, за нашето отношение към тези наши ближни. А когато след известно време, след като се разделим с нашите близки, започваме да размишляваме и мислим, че действително, би трябвало по друг начин да постъпваме с нашите ближни. И ето това чувство за вина поглъща понякога дотолкова, че човек не вижда изход от това положение.

Разбира се, в такива случаи трябва само усилено да се молим, но това не е достатъчно, защото, както казва свети Йоан Златоуст, необходимо е, за да загладим чувството за вина, да се стремим да вършим дела на милосърдие за нашите починали ближни, заради тях да вършим дела на милосърдие, защото около нас има много хора, които се нуждаят от такава помощ - ето и престарелите, и болните. Ето по отношение към тях трябва да проявим това, което не сме успели да проявим към нашите ближни, и, по такъв начин, както казва свети Йоан Златоуст, от това има голяма полза за душите на тези, които са се преселили от нас в другия свят. И не само за тях е ползата, но и за нас самите, защото делата на добротворство свидетелстват, че ние, в някаква степен, подражаваме на Божието човеколюбие, и, освен това, делата на милосърдие лекуват ето тези наши рани, които са от това, че ние прекомерно мислим за своята вина пред нашите близки.

Вместо отвлечено да разсъждаваме какво не сме направили така както трябва, трябва да се занимаваме с дела на милосърдие, за да се удостоим с Божията милост, защото, както Господ е казал, „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани”. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

----

*Оригиналното заглавие е: Проповедь на Родительскую мясопустную субботу