ПРОПОВЕД В ПОНЕДЕЛНИК НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ СЛЕД УТРЕННОТО БОГОСЛУЖЕНИЕ

Версия за печат

Скъпи отци, братя и сестри! Великият пост помага на всеки от нас да възраства, да върви нагоре и да предотвратява всякакви падения надолу. Всъщност, богослуженията на Великия пост започнаха още вчера, в Неделята на прошката. На Литургията ние чухме Евангелието, в което Сам Господ ясно формулира за нас условията за придобиване на прошка. Защо именно прошка? Понеже целта и смисъла на поста – това е покаянието, това е освобождаването на човека от греха, това е изменението към по-добро на неговото вътрешно състояние. Но в покаянието главното – това е прошката, която получаваме от Бога. Покаяние, което не завършва с прошка, няма никакъв смисъл. Само това покаяние е спасително, което носи в себе си това Божествено опрощение. И ето, Господ много ясно ни казва, че да се надява на опрощение може само този, който сам прощава на другите. Не прощаваш ли, и на теб Бог няма да прости.

Каква проста логика! Нищо не трябва да се измисля. Не е нужно да размишляваш, не е нужно да напрягаш своя разум, не е нужно да четеш планини от литература, готвейки се за изповед, а само малкият откъс от Евангелието, което прочетохме вчера на Литургията. Ако вие не прощавате на този, който е съгрешил против вас, тогава и Бог и не ще прости вашите съгрешения. И съвсем не е случайно, че вчерашното вечерно богослужение, в центъра на което беше чина на прошката, е сякаш отговор на този Божи призив. Той ни призова сутринта, а вечерта ние вече изпълваме храма, за да изпълним най-главната заповед, без която губят смисъл всички по-нататъшни дни на Великия пост. И вчера хората трогателно молеха за прошка един от друг. Ние не можем да знаем какво става в душите на хората, във всяка душа става нещо свое, особено, но, несъмнено, Бог всичко знае, и, мисля, Той вчера на мнозина прости и откри възможност да бъдат простени в продължение на цялото поприще на Великия пост.

Но има още едно непременно условие да получим опрощение от Бога. Съществува грях, който ние не винаги считаме за грях - той се нарича осъждане. Ние осъждаме постоянно - колегите по работа, членовете на своето семейство, познатите, съседите. Понякога ние подлагаме хората на справедлива критика за техните неправилни действия, но най-често в осъждането няма рационална оценка или дълбок анализ. Като правило, ние прехвърляме своя негатив, своето тежко състояние на другия. Иска ни се да бъдем непременно по-добре, отколкото той. И във всяко осъждане има наше превъзнасяне над този, когото осъждаме. „Господи, благодаря Ти, че не съм като този митар” - говорел фарисеят, молещ се заедно с митаря в храма. Ето класически пример за осъждане. Не просто „митарят е лош човек, Бог да го съди” - така не, „благодаря на Бога за това, че аз съм по-добър”. Слава Богу, ние не винаги идваме до такова безумие, но много често в нашето лекомислено и пустословно осъждане се прокрадва желанието да кажем на самите себе си, че ние сме по-добри. А ако осъждаме заедно с другите хора този, който не е сред нас, тогава това е вече колективен грях, когато вече няколко човека, припомняйки нечии слабости, реални или мними, един пред друг се опитват да покажат своята значимост и своето превъзходство – това е самопревъзнасяне, това е още по-лошо.

Ето, ако ние през Великия пост, по Божия милост, се освободим макар от един грях – да не осъждаме хората, а да ги предаваме в Божиите ръце, в ръцете на Божествената правда, тогава ние действително ще придобием нещо в продължение на тези дни на Светата Четиридесетница. Даже ако са ни обидили, огорчили, раздразнили, нека казваме: „Аз не ти се сърдя, не е моя работа, Бог да те съди” и никога да не казваме, че този човек е по-лош от нас. Не е нужно да си поставяме пред себе си грандиозни задачи: да победим всички грехове, да станем абсолютно други хора, за да не изпитаме разочарование, защото невъзможно е да придобием всичко за четиридесет дни. Но ако ние изведнъж почувстваме в края на поста, че сме се справили с един грях – с греха на осъждането, че ние повече не си позволяваме нито публично, нито даже насаме да осъждаме човека, помнейки, че, като не прощаваме на другия, ние сами попадаме под Божественото неопрощение, - ние ще направим твърде много по пътя към Бога. Спортистите добре знаят: за да удържат победа, без да говорим още за рекорд, не може да започнат тренировки с твърде големи натоварвания – ще се повредят, ще загубят здравето си, интересът към упражненията ще премине. А ако спортуват малко по малко, съотнасяйки упражненията със своите възможности, може да постигнат водещи резултати. Така е и в нашия духовен живот. И Господ да помага на всички ни да се освободим макар и от само един грях през тези дивни спасителни дни на Светата Четиридесетница, да вкусим радостта от победата и, без да преувеличаваме своите възможности, със смирение пред Бога и пред хората да си поставяме нови задачи и нови цели, както това правели светите отци, достигнали най-голямата духовна висота. Поздравявам всички вас с началото на Светата Четиридесетница!

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев