СЛОВО СЛЕД КРАЯ НА ВЕЛИКОТО ПОВЕЧЕРИЕ С ЧЕТЕНЕ КАНОНА НА ПРЕПОДОБНИ АНДРЕЙ КРИТСКИ В ПОНЕДЕЛНИК НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Завършва първият ден на Великия пост и според църковния устав ние го завършваме с четене на Великия покаен канон на свети Андрей Критски. Негов лайтмотив са думите „Помилуй ме, Боже, помилуй ме“. Тези думи са ни много близки, ние често ги употребяваме в своите молитви. Нека с вас поразмислим в тази вечер какво означават те.

„Помилуй ме, Боже”. Кога молят за милост? За милост молят тогава, когато над осъдените е произнесена присъда. За милост просят тогава, когато не са в състояние сами да се справят с някакви житейски обстоятелства. За милост молим тогава, когато немощта на човешкото естество, нашите болести, телесни или душевни, превишават нашите сили и ние не можем сами да се вдигнем от болничния одър.

Ние просим от Бога милост, не защото сме болни и не , защото е произнесена над нас присъда и вече ще бъде изпълнена. Ние молим Бога за милост като някакъв шанс в нашия живот. Обръщайки се към Бога с тези думи, ние просим: „Господи, дай ни още един път да опитаме да изменим своя живот, ние нямаме за това нито сили, нито духовна твърдост. Единственото, с което можем да се опитаме да изправим себе си е Твоето снизхождение към нас, Твоето милосърдие, Твоята любов. Не гледай нашата немощ, погледни на нашето желание да изправим нашия живот”. Както днес бе казано в канона на Андрей Критски „протегни и към мен ръка, както на потъващия Петър”.

Но молейки Бога за милост, ние не трябва да забравяме, че задължително ще отговаряме за тази милост, която Бог ни оказва. По-добре да не молим Бога за любов, за снизхождение, ако, приели този дар и милостта, я изразходим безцелно, разпилеем я както блудният син разпръснал имуществото на своя баща. По-добре нищо да не просим от Бога, отколкото, приели, да загубим и проявим немарливост и неблагодарност към Всеподателя. Молитвата за Божията милост ни задължава към това, приели Божия дар, да го преумножим в своя живот и да го съхраним в своето сърце.

Такава кратка мисъл нека да остане в нашето сърце, когато ние си тръгнем от светия храм за своите домове, за да продължим подвига на Великия пост, молейки Бога за милост, молейки Го да ни даде още един шанс за покаяние и изправление на нашия живот. Нека Го молим да ни даде и сили да запазим в себе си този голям и спасителен дар на милостта на Господа. Божието благословение и благодатният Покров на Царицата Небесна нека пребивават с всички вас.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев